– Божичко, мадам... маркизо...
Жан кимна хладно и влезе в къщата.
– Успокойте се, мосю Льо Бел, и затворете вратата. Отдавна знам за съществуването на това... заведение.
Напълно овладяна, тя плъзна поглед по елегантно обзаведения салон. Вита стълба водеше към втория етаж и това ѝ причини леко гадене. Там вероятно бяха спалните.
– Искам да видя момичетата.
Льо Бел преглътна мъчително. Явно се страхуваше.
– Мадам, не знам дали... Искам да кажа, не мога... Негово Величество...
– Кралят няма да узнае за посещението ми, мосю, уверявам ви – Жан се обърна към десния коридор. – Оттук ли?
Камердинерът разбра, че няма да я отклони от намерението ѝ, и кимна. Отведе я в сепаре, обзаведено с кресло и тапициран стол.
За момент Жан изпита угризения на съвестта. Нямаше право да прониква в интимната сфера на Луи.
Льо Бел посочи стената, в която беше пробита шпионка.
– В момента не всички са тук... две липсват – обясни с треперещ глас той.
Жан отмести капачето на шпионката и видя голям, елегантно обзаведен салон, където седяха шест млади момичета. На пръв поглед приличаше на среща на приятелки. Момичетата разговаряха, смееха се, пиеха кафе, играеха карти. Жан прецени, че повечето са на около 17 години. Бяха различни – руси, брюнетки, червенокоси, една с разкошни форми, две слаби и грациозни... Всяка изглеждаше по свой начин привлекателна и красива.
Макар да знаеше за съществуването им, Жан усети болезнено пробождане в сърцето. Почувства се обидена и наранена, макар момичетата да бяха от простолюдието и да не представляваха конкуренция за нея. Тя пусна капачето на шпионката и се обърна към камердинера. Застанал зад нея, той нервно кършеше ръце.
– И мадмоазел О'Мърфи ли е тук? – попита тя, стараейки се гласът ѝ да звучи равнодушно.
Льо Бел поклати глава.
– В момента е в градината.
Изведе я на терасата и Жан веднага позна момичето в бяла рокля, което се разхождаше по алеите и късаше цветя. Чула стъпки, тя се обърна и се усмихна с ангелското си лице. Необикновената красота на младата дама личеше отдалеч. Ненапразно я наричаха Ла Морфиз. Говореше се, че е дъщеря на ирландски обущар, баща на пет-шест момичета. Грижата му била да се отърве от тях. Буше я нарисувал гола, кралят видял картината и поискал да се запознае с момичето, после я довел в своята къща за удоволствия. Мадмоазел О'Мърфи живееше тук от месеци.
Жан се обърна безмълвно. Бе видяла достатъчно.
Върна се в сепарето. Запъвайки се, Льо Бел ѝ разказа, че грижата за момичетата е поверена на мадам Бертран и няколко слуги. Някои момичета оставали тук не повече от седмица, други – като Луиз О'Мърфи – се задържали с месеци. Повечето нямали представа кой е тайнственият им любовник, защото кралят много държал на дискретността.
– Негово Величество няма сериозна връзка с нито една от тях – увери я камердинерът.
– Моля, не ме разбирайте погрешно, мосю Льо Бел – отвърна хладно Жан, вперила поглед в ръкавиците си. – Нямам нищо против Негово Величество да се разсейва тук от държавните дела. Чисто физически, разбира се.
Тя извади от наметката си кесия и погледна пронизващо кралския камердинер.
– За вас няма да представлява трудност да се погрижите пребиваващите тук дами да са... как да се изразя... достатъчно простодушни, за да се изключи още от самото начало, че някоя от тях би могла да се появи в Двора.
Жан сложи кесията на масата пред Льо Бел.
– Надявам се, че се разбираме, мосю?
Камердинерът кимна и сведе глава.
– Разбира се, маркизо. Ще направя, каквото мога.
Жан се запъти към вратата, но се обърна още веднъж.
– Този кратък разговор между нас никога не се е състоял, нали?
Тя се качи в каретата и въздъхна облекчено. Облегна се на тапицираната седалка и затвори очи. Обзе я внезапно изтощение. Докато каретата я носеше обратно към двореца, от очите ѝ се стичаха сълзи.
Щом се прибра, Жан се затвори в покоите си и отказа да приема посетители. Нуждаеше се от време, за да дойде на себе си. Смяташе, че е постъпила добре, като е отишла да види момичетата. Льо Бел ще изпълни молбата ѝ – не се съмняваше в него. Кралят ще задоволява сексуалните си желания е млади момичета, които не представляват опасност за позицията ѝ в Двора. Всичко беше правилно. И въпреки това Жан се чувстваше ужасно.
Лицата на момичетата от Парк о Серф витаеха като зли духове в главата ѝ. Особено ангелското лице на Луиз О'Мърфи...
Виждаше я да лежи гола и страстна в обятията на Луи... Не беше в състояние да прогони от съзнанието си тези страшни картини.
Мадам Дю Осе ѝ донесе бадемово мляко и Жан го изпи с благодарност. Седна пред тоалетката и се огледа внимателно в голямото огледало. Лицето ѝ все още беше красиво, но тя остаряваше. Много се уплаши, като видя колко млади са момичетата от онази вила. А тя, макар и само на 31 години, вече беше почти стара...
Въздъхна и стана. По-добре да напише писмата, които отлагаше от дни. Така ще отклони вниманието си.
Барон Дьо Монтескьо все още не бе получил отговор на молбата си. Тя седна зад писалището, отвори малката златна мастилница и потопи перото в мастилото. Започна да пише, отначало бавно, после все по-бързо.
