– Смятате ли да върнете магистратите в Париж? – попита Жан, когато двамата се запътиха обратно към двореца.
– Да, смятам, че си научиха урока – отвърна мрачно Луи. Намерението му беше да се срещне на четири очи е председателя на Парламента Мопьо, затова бе помолил принц Дьо Конти да замине за Понтоаз.
– А очаквате ли и епископите да проявят склонност да отстъпят?
– Да, мисля, че да. Ще наредя на двете партии за в бъдеще да пазят абсолютно мълчание по въпроса.
Кралят стана и се запъти към вратата, но Жан го спря.
– Сир, моля ви да ми отделите още малко от скъпоценното си време.
Луи се поколеба. "Сигурно бърза да отиде при младата мадмоазел О'Мърфи", помисли си с болка Жан. Тя преодоля гордостта си и нежно сложи ръка върху неговата.
– Моля ви!
Луи седна отново.
– Архиепископ Бомон ми съобщи, макар и непряко, че отказва да благослови параклиса в бъдещия ми дом в Париж.
– Защо? – учуди се Луи.
– Защото живея в грях с вас, сир – усмихна се иронично Жан.
Кралят въздъхна раздразнено.
– Кълна се в Бога, когато помолих монсиньор Бомон да стане архиепископ на град Париж, нямах представа, че е толкова дребнав.
Жан подмина забележката му е мълчание.
– Вижте, сир, всъщност аз от доста време не живея в грях с вас.
Кралят не реагира. Жан събра смелост и продължи:
– Размислих, сир, и се питам дали не е редно да уведомите своя изповедник и отговарящия за църковните дела на краля какви са действителните ни отношения.
Луи поклати глава.
– Вие сте моята официална метреса, мадам.
Жан се отпусна на колене пред него, защото искаше очите им да са на едно ниво, и го погледна настойчиво.
– И искам да остана с вас до края на живота си, сир. – Поколеба се малко и добави: – Знам за момичетата в Парк о Серф.
Луи се намръщи неодобрително.
– Както веднъж вече ви казах, мадам, тези жени нямат ни най-малко значение.
Жан се усмихна и продължи, без да показва колко трудно ѝ е да произнесе тези думи:
– Знам, сир, и те не ме притесняват, докато оставам единствената, която има място в сърцето ви.
Луи стисна ръката ѝ. В очите му светна горчивина. Той я привлече към себе си и силно я притисна до гърдите си. Топлият му дъх погали кожата ѝ.
– Моето сърце винаги ще ви принадлежи, мадам – обеща той с типичния си тих, дрезгав глас.
Тази нощ Жан за първи път от много време не сънува голото тяло на Луиз О'Мърфи.
След като проведе важния разговор е Луи за възможността да разкрият пред двора, че вече не спят заедно, Жан промени поведението си.
При всеки удобен случай разказваше открито и свободно, че с краля я свързва само нежно приятелство. Била, естествено, все така загрижена на първо място за щастието и славата на Негово Величество, уверяваше тя смаяните си слушатели. Придворните се чудеха на безгрижния тон, с който кралската метреса говореше за края на плътската си връзка с краля – все едно им съобщаваше, че Луи ѝ е купил нов дворец. Дни наред в Двора не се обсъждаше нищо друго. Метреса, която не спи с краля – нещо нечувано! Беше само въпрос на време Луи да дари сърцето си на друга жена. Мъже и жени започнаха да сключват облози коя ще е щастливката, която ще прогони маркиза Дьо Помпадур.
Единствен изповедникът на краля не повярва в уверенията на Луи. Още преди доста време, за първи път през Светата година, кралят заяви, че вече не поддържа плътска връзка с маркиза Дьо Помпадур. Защо тогава продължаваше да прекарва много нощи в покоите ѝ? Защо маркизата все още беше официална метреса и се ползваше с всички привилегии?
В действителност отец Перюсо споделяше изцяло мнението на кардинал Дьо Ларошфуко – духовното влияние на маркизата върху владетеля е много по-страшно от плътските удоволствия, които двамата споделяха.
– Ваше Величество трябва да се откаже изцяло от тази жена, само така душата ви ще се освободи от вината – повтаряше упорито той, но погледът на краля ясно му показваше, че Луи не е готов за такава стъпка. Поне засега.
Жан не бе очаквала друга реакция от клира и продължаваше да следва набелязания план – да свали от себе си главното обвинение на религиозната партия.
– Даже в Библията трудно ще се намери място, където Господ обявява приятелството между двама души за грях – каза тя на херцогиня Дьо Бранка, докато двете обикаляха порцелановата манифактура във Венсен.
– Права сте, скъпа, но не подценявайте фанатизма на клириците – възрази херцогинята, докато разглеждаше най-новите порцелнови изделия, изложени в специална зала.
След като разведе двете високопоставени дами, директорът се оттегли дискретно и те можеха да разговарят необезпокоявани. Жан отдавна подпомагаше порцелановата манифактура и мечтаеше да я направи равностойна на майсенската. Открай време имаше слабост към фините, толкова изискани изделия, но и се надяваше производството на порцелан да стане важен източник на приходи за държавата.
Херцогиня Дьо Бранка вдигна към светлината розова вазичка със златни орнаменти и я огледа с интерес.
– Негово Величество все още не получава опрощение, нали?
Жан кимна.
