– Мадам Д'Етиол – представи се тя, стараейки се да изглежда спокойна, и му подаде поканата си. Мъжът потърси в списъка, който държеше в ръка, скоро намери, каквото търсеше, и кимна.
– Заповядайте, мадам.
Жан въздъхна облекчено и мина край него. С дискретен поглед към поканата на отхвърления овчар тя установи, че в горния десен край липсва Бурбонската лилия – вероятно тъкмо по нея различаваха избраните от обикновените гости.
Жан влезе в осветената от безброй свещи огледална зала и спря, заслепена от приказно святкащото море от светлини. Блясъкът на златото и среброто, кристалните полилеи, гладкият мрамор и ярките бижута на гостите се отразяваха в огромните огледала и обгръщаха човешкото множество в топло златно сияние. Нежнорозовите листенца, с които беше посипан подът, ухаеха замайващо и Жан изведнъж се почувства като в приказка.
Яркоцветното множество от гръцки богове, ориенталци, нимфи, духове, куртизанки, китайци, овчари, градинари, романтични цветарки се движеше във всички посоки. Водеха се шумни разговори. Ориенталски благородник явно остана впечатлен от костюма ѝ, защото галантно склони глава в нейната посока. Жан му кимна с усмивка.
Херцогиня Дьо Бранка, облечена в разкошна рокля, украсена с безброй звездовидни диаманти, попипа недоволно сложната си прическа, облегна се на парапета и огледа с интерес пълната зала. Погледът ѝ спря върху една доста закръглена султанка.
– Е, поне херцогиня Дьо Лораге се разпознава без усилия и в най-гъстата тълпа – обърна се тя към херцог Дьо Ришельо, застанал до нея в костюм на Зевс. – Вярвате ли в слуховете, че в момента тя утешава краля на майчинската си гръд?
Ришельо се засмя злобно.
– Да, защото Негово Величество има специфично чувство за вярност. Това ще е последната от сестрите Нел, която ще му стане метреса. Но ако ме питате, аз не съм готов да заложа на нея.
Херцогът погледна през лорнета си и се заинтересува от пищната снага на мускетар, заобиколен от десетина маскирани господа. Под този костюм със сигурност се криеше принцеса Дьо Роан.
– Май ще заложа на онзи възхитителен мускетар – засмя се той и се обърна предизвикателно към херцогинята: – Какво ще кажете за един малък облог? Залагам сто луидора, че тази вечер кралят ще се заинтересува от амазонката.
Херцогиня Дьо Бранкас проследи погледа му и на лицето ѝ се изписа отегчение.
– Принцеса Дьо Роан? Не, скъпи. Сигурна съм, че тя няма да стане новата метреса. Въпреки това ще приема облога. И не само ще го приема, а ще заложа още сто луидора. Според мен изборът на Негово Величество ще падне върху... – тя затърси с поглед в тълпата и откри прелестна млада дама в небесносиня рокля, която в този момент се присъедини към женския мускетар – ... върху онази русалка!
– Графиня Дьо Шеврьоз? Ако наистина сте готова да заложите двеста луидора на младата дама, значи знаете много повече от нас – намеси се в разговора дълбок глас.
Херцогиня Дьо Бранка и Ришельо се обърнаха изненадани. Пред тях стоеше маркиз Дьо Пюизиол.
– О, маркизе, много се радвам да ви видя. – Херцогинята му подаде ръка и маркизът я целуна галантно. – да не би да сте решили да се присъедините към нашата малка игра?
Маркизът се засмя и намести тюрбана на главата си.
– С удоволствие, херцогиньо. Ако позволите...
Той взе лорнета ѝ и внимателно огледа множеството. Първо отдели време на русалката и женския мускетар, събрали около себе си доста мъже. Проследи как принцеса Дьо Роан кокетно се засмя на забележката на висок мъж в костюм на Арлекин, след което русалката уж случайно изпусна ръкавицата си. Арлекинът веднага се наведе да я вдигне, но в този миг нещо привлече вниманието му. Другите господа също се обърнаха към другия край на залата. Маркизът се обърна в същата посока, любопитен да открие причината за този внезапен интерес, и видя зашеметяващо красива древногръцка богиня. Диана, повелителката на лова.
По устните на маркиз Дьо Пюизиол заигра усмивка. Най-сетне разбра защо придворният банкер Пари дьо Монмартел беше дал куп пари за поисканата покана. Само слепец не би забелязал такова очарователно същество.
Маркиз Дьо Пюизиол свали лорнета.
– Е, аз ще се обзаложа не само срещу принцеса Дьо Роан, но и срещу графинята. Освен това, ако позволите, уважаема херцогиньо, ще увелича облога на триста луидора и ще ги заложа на дамата в костюм на Диана.
Кралят стоеше пред огледалото в малкото тайно помещение, граничещо с Огледалната зала, и критично оглеждаше костюма си.
Камердинерът Льо Бел държеше с две ръце главата на дървото, от която оставаха открити само очите и устата, и почтително наблюдаваше господаря си.
Луи нахлузи зелени ръкавици, украсени с искрящи смарагди, и се обърна към Льо Бел.
– Значи казвате, че младата мадам Д'Етиол, която преди време срещнахме в гората, е тук тази вечер?
Льо Бел кимна и се поклони дълбоко.
– Да, Ваше Величество. И ако позволите, тя изглежда невероятно в костюма на Диана.
Кралят тъкмо се готвеше да погледне през шпионката в стената, но се обърна към своя камердинер и се засмя.
– Наистина ли се е облякла като Диана?
– Да, Ваше Величество.
