Осемте танцуващи тиса представляваха прекрасна гледка. След няколко завъртания и смени на партньорките дори най-внимателните наблюдатели вече не бяха в състояние да кажат кой от тисовете е кралят. Номерът беше успял!
За момент Жан повярва, че една от тъмнозелените фигури се обръща към нея, и сърцето ѝ спря да бие. В следващия миг обаче към танцуващите се присъединиха още много двойки и зелените фигури изчезнаха в навалицата. Ориенталски благородник покани Жан и тя прие с леко разочарование.
– Определено никога не съм ви виждал в Двора, иначе със сигурност щях да запомня грациозните ви движения – заговори я ласкателно партньорът ѝ.
– Наистина ли?
Той кимна и я притисна силно до себе си. Жан усети натрапчивия му парфюм с аромат на виолетки и потръпна.
– Кажете ми името си, красива Диана. Обещавам да запазя тайната ви.
– Но това би означавало да се лишим от цялото очарование на вечерта! – отговори тя, благодарна, че следващата фигура на танца я отдалечи от него.
– Напротив, напротив! – възрази той и отново я притисна до гърдите си.
– Ако позволите, мосю... – прозвуча в този миг властен глас. Тисът, внезапно изникнал пред тях, подаде ръка на Жан.
Ориенталският благородник изгледа с недоволно изражение зелената фигура, но в крайна сметка направи поклон и отстъпи. Дървото не го удостои повече с поглед. Цялото му внимание се съсредоточи върху Жан.
– Мадам?
Гласът му прозвуча дрезгаво. Погледът му бавно се плъзна по фигурата ѝ и улови всеки детайл: от малкия златен колчан и лунния сърп в косите ѝ до деколтето и крехката талия, украсени с перли.
Въпреки маската и костюма Жан изведнъж се почувства гола.
– Ваше Величество... – промълви тя и сведе глава.
Смарагдите на ръкавиците му отразяваха светлината на свещите. Той стисна пръстите ѝ и тя изпита внезапна топлина. Двамата се присъединиха към танцуващите.
– Е, мадам, как да разбираме костюма ви? Може би е намек? – попита кралят по време на едно завъртане и я задържа в прегръдката си малко по-дълго, отколкото беше редно. Натискът на ръцете му ускори дишането ѝ. Лицето му се намираше само на сантиметри от нейното и тя видя съвсем ясно очите му, святкащи под маската.
– Това, Ваше Величество, оставям изцяло в ръцете на онези, които благоволят да ми обърнат внимание.
Кралят се засмя тихо и продължи да танцува. Без да откъсват поглед един от друг, двамата се оставиха музиката да ги води. Ръцете им се докосваха, отдръпваха се, пак се допираха и при следващото завъртане отново се търсеха.
Жан усети топлия му дъх в ухото си и отново чу дълбокия му глас:
– Мадам ще прости баналността на думите ми, но вашата красота и прелест затъмняват всички останали тази вечер.
– Причината е само в близостта на Ваше Величество.
Кралят наподоби поклон и отново впи поглед в лицето ѝ. Жан се взираше като замаяна в тъмните очи и танцуваше, напълно забравила къде се намира и кой е партньорът ѝ. Едва краят на менуета я върна в действителността.
Кралят вдигна ръката ѝ към устните си.
– Благодаря ви за танца, мадам. Вие сте...
– Сир! Сир!
Смаяна, Жан видя как морето от маскирани се раздели, за да направи път на закръглена дама, изстреляла се към тях със забележителна скорост. Лицето ѝ сияеше.
– Това сте вие, сир, сигурна съм!
Дамата хвърли кратък поглед към Жан, кимна ѝ пренебрежително и умело се промуши между нея и краля. Разкошната роба, обшита със скъпоценни камъни, я закри почти изцяло.
– Ах, Ваше Величество, мен не можете да заблудите. Даже в залата да имаше двайсет тиса, пак щях да ви позная – продължи сладникаво дамата.
Кралят учтиво наклони глава.
Султанката затрака с мигли.
– Умолявам ви, Ваше Величество, подарете ми следващия танц! – Без да се бави, тя мушна ръка под лакътя на краля и го повече към паркета. Луи изчезна в тълпата, без да се обърне нито веднъж.
Херцогиня Дьо Бранка, заела най-добрия наблюдателен пост в залата, се обърна с доволна усмивка към маркиз Дьо Пюизиол:
– Е, скъпи маркизе, боя се, че сте на път да изгубите облога. Кралят току-що позорно изостави вашата Диана.
– Наистина ли смятате така? – Маркизът се усмихна хладно. – Позволете – помоли той и взе лорнета на херцогинята.
Да, кралят, по-точно тисът, за който се смяташе, че е кралят, танцуваше с дебелата султанка. А Диана стоеше сама в края на паркета. Маркизът въздъхна и отпусна лорнета.
Пред Жан застана горски дух и я покани да танцуват. Тя кимна учтиво и му подаде ръка. Докато изпълняваше сложните фигури на танца, мислеше единствено за краля. Не можеше да повярва, че я е изоставил просто така. Дали ще я покани отново? Улови се, че през цялото време търси с поглед тъмнозелени фигури.
Горският дух я наблюдаваше развеселено.
– Боже, колко тъжна вечер! Дамите се интересуват само от дървета – оплака се той и ѝ намигна съзаклятнически.
Жан се усмихна с отсъстващ вид и отново потъна в мисли.
Ами ако онова, което се беше случило по време на танца с краля, е само плод на въображението ѝ?
Внезапно Жан забеляза, че партньорът ѝ се движи към края на паркета, и го погледна изненадано. Той се наведе доверително към ухото ѝ.
