Заинтересуван, Луи вдигна капачето и огледа множеството в Огледалната зала. Повечето придворни се разпознаваха въпреки костюмите. Не само защото Льо Бел го беше осведомил с подробности кой как ще е маскиран, а и защото фигурите и движенията на тези хора му бяха познати до болка – все пак те кръжаха около него всеки ден. Нито костюмите, нито маските запазваха анонимността им. Крехката русалка без съмнение беше графиня Дьо Шеврьоз, а мъжът в костюм на Арлекин със сигурност беше граф Дьо Сенвил. Погледът му се впи в разкошното деколте на висок мускетар – това бе принцеса Дьо Роан. После се насочи към херцогиня Дьо Бранка, чиито злобни коментари за присъстващите живо си представяше. Продължи да търси дамата, която спомена камердинерът му, и най-сетне я откри. Льо Бел не бе преувеличил – тя наистина изглеждаше възхитително.
Кралят се усмихна. Не бе забравил сцената в езерото. Как смело се бе изправила срещу граф Дьо Морпа в мократа си рокля и бе изтръгнала пистолета от ръката му. Впечатляваща млада дама!
Дискретно покашляне го изтръгна от приятните мисли.
– Простете, Ваше Величество, но времето напира.
Кралят кимна.
Церемониалмайсторът удари силно с жезъла си по пода. Все още замаяна от необичайната атмосфера, Жан спря да диша. Музиката и разговорите замлъкнаха изведнъж.
– Нейно Величество Мария Лешчинска, кралица на Франция! – оповести церемониалмайсторът и с дълбок поклон отстъпи настрана.
Жан приклекна в дълбок реверанс. За първи път виждаше Мария Лешчинска и любопитството надви плахостта.
Лицето на кралицата бе сковано, сякаш носеше маска. Следвана от придворните си дами, тя мина под златната арка и се запъти към гостите. Жена на средна възраст – това беше първото впечатление на Жан, но Мария Лешчинска излъчваше достойнство и зрелост, които я изпълниха с уважение. За разлика от всички други кралицата не носеше костюм – това само подчертаваше величественото ѝ излъчване, а украсена с перли бална рокля. Лицето ѝ не беше покрито, в косите ѝ искряха два огромни диаманта.
Кралицата на Франция! За миг Жан изпита угризение на съвестта, като си помисли с какви намерения и надежди е дошла на този бал. Проследи с поглед отдалечаващата се Мария Лешчинска, без да се изправи, защото само след минута церемониалмайсторът отново удари с жезъла си по пода.
– Негово Височество, дофинът на франция Луи-Станислас и съпругата му, дофината Мария-Тереза-Рафаела.
Доста пълен млад мъж, едва навършил шестнайсет години, подаде ръка на съпругата си, с три години по-голяма от него, спря под златната арка и огледа присъстващите с видимо смущение.
Жан си каза, че престолонаследникът по нищо не прилича на харизматичния си баща.
Присъстващите отново се поклониха дълбоко, когато наскоро венчаната двойка, костюмирана като градинар и цветарка, мина по пътеката. Макар и свели глави, гостите на бала се опитаха да хвърлят поглед към испанската принцеса: един ден тя щеше да стане френска кралица. "Момичето изглежда доста уплашено и това е разбираемо при тези неприкрито любопитни и оценяващи погледи", помисли си съчувствено Жан.
– Мили боже, та тя не носи дори руж – пошепна на придружителя си дамата зад нея, скрила лице зад ветрилото. В този миг церемониалмайсторът за трети път удари с жезъла си по пода и нахалната дама моментално млъкна.
– Негово Величество Луи XV, крал на Франция!
Жан впи поглед във вратата. Изведнъж ѝ стана горещо. Кралят бе облечен като тис. Костюмът му имаше точно формата на грижливо подрязваните дървета от този вид в дворцовия парк. Придружен от четирима гвардейци, той застана под златната арка, вдигна глава и огледа затихналото множество.
Кралят! Дали ще я познае?
Гостите се поклониха още по-дълбоко. Кавалерите се отпуснаха на едно коляно, дамите затвориха ветрилата и сведоха глава. Сърцето на Жан биеше все по-силно.
Внезапен шепот я накара да вдигне глава. За момент повярва, че е станала жертва на оптична измама – под арката стояха цели осем дървета!
– О, колко забавно от страна на Негово Величество! – звънна женски глас от другата страна на залата. Гостите отговориха с одобрителни смехове и кимвания. Осемте тиса, един от които беше кралят, закрачиха в редица през голямото помещение.
Щом стигнаха до танцовата площадка, дърветата спряха. Само едно продължи напред. Кралят!
Жан проследи с горящ поглед как Луи застана пред подиума, където бе събрано кралското семейство, и се поклони пред дофината. Очевидно смаяна от необичайното зрелище, испанската принцеса имаше нужда от малко време, за да се овладее. Най-сетне тя направи скован придворен реверанс, подаде ръка на краля и двамата излязоха в средата на залата, за да открият бала с менует.
Кралят танцуваше добре и гостите го следяха с видимо одобрение. Движенията му бяха елегантни и хармонични, позата изправена и горда.
След първия танц към краля се присъединиха и другите тисове, поканили кралските дъщери и придворните дами с най-висок ранг. Жан се опита да излезе малко по-напред, за да вижда по-добре танцуващите, а и те да я видят.
