– На 7 септември? Не се шегувате, нали? – Жан засия. Лицето ѝ пламна. Божичко, оставаха ѝ само две седмици! В главата ѝ зазвъняха тревожни камбанки. – Но аз още нямам наставница! Кой ще ме представи в Двора?
Пари дьо Монмартел се усмихна широко.
– О, разбира се, че имаш скъпа. Ще те представи една от най-високопоставените дами в двора. Самата принцеса Дьо Конти!
Льо Норман дьо Турнем кимна доволно.
– Точно така. Ще ви придружава и графиня Д'Естрад.
Парижани ликуваха. Всички знаеха, че войната, възпламенила цяла Европа, все още не е приключила, ала редицата славни победи на френската армия, предвождана от краля, вдъхваха надежда, че вече няма съмнение какъв ще бъде крайният изход. Знамена, флагове и пъстри плакати красяха улиците. От градската порта "Сен Мартен", където късно следобед кралят коленичи пред губернатора и делегация от представители на града и прие ключовете на Париж, чак до "Тюйлери" по фасадите висяха килими, а пред къщите светеха безброй фенери и факли. Хората се блъскаха и напираха да видят своя крал, който бавно напредваше към двореца.
–
– Луи!
–
Пред кралското шествие се изсипваше дъжд от цветя. Виковете и фанфарите на херолдите се смесваха с хвалебствени песни. Облечен в парадна униформа с пищна златна украса, прехвърлил върху дясното си рамо обточената с кожи кралска наметка, Луи излъчваше непобедима сила и воля. Народът бурно изразяваше възхищението си.
Кралят се усмихваше дружелюбно и кимаше наляво и надясно към множеството. Рядко се бе чувствал така свързан със своя народ както през този ден. Възторгът и въодушевлението на обикновените хора го опияняваха. Цял Париж беше опиянен. Хората разкъсваха бариерите и гвардейците, придружаващи кортежа, едва удържаха огромната тълпа. Всеки искаше поне да хвърли поглед към своя многообичан владетел.
Минаха почти два часа, докато шествието стигна до "Тюйлери".
На парадното стълбище бяха застанали кралицата, принцесите и дофината, заобиколени от придворните си дами, зад тях – море от пажове и лакеи. Завърналият се победител трябваше да бъде посрещнат с всички почести.
Под ликуващите викове на придворните Луи и дофинът слязоха от конете и изкачиха стълбите. В продължение на кратък миг, останал незабелязан за повечето присъстващи, погледът на краля се залута към прозорците на двореца, но Луи бързо се овладя и пристъпи към съпругата си.
За да почете завръщането му, тя беше празнично облечена и дори гримирана, ала въпреки напудреното лице и накитите в косата излъчваше строга добродетел. Луи се опита да си спомни дали и преди е изглеждала така. Не, през първите години от брака им Мария Лешчинска се държеше естествено и беше много свежа. Той я намираше привлекателна, макар и лишена от всякаква чувственост. Доскоро разликата във възрастта им не се долавяше толкова силно, но днес кралицата изглеждаше почти стара жена. Той я уважаваше и почиташе като майка на децата му и кралица на Франция, но страстта му към нея отдавна бе угаснала.
Луи направи кратък поклон и целуна ръката на своята кралица. Мария Лешчинска го дари с топла усмивка.
– Благодаря на Бога, че чу молитвите ми и ви върна във Франция и при нас здрав и победител.
Луи се поклони отново, подаде ѝ ръка и я въведе в двореца под ликуващите възгласи на многохилядното множество.
Беше почти полунощ. Бързи стъпки отекваха в дългия коридор на страничното крило. Задрямалите лакеи скочиха стреснато и пропуснаха едрата фигура да завие зад ъгъла. Преди да са видели лицето и да са коленичили, кралят вече бе минал покрай тях и бързаше нататък.
Луи спря пред двойната врата в края на коридора. Стражите му отвориха тържествено и той влезе с бързи стъпки в преддверието. Две камериерки се снишиха в дълбок поклон и го изчакаха да влезе в покоите на господарката им. Жан, седнала пред тоалетката, се обърна стреснато с пухче за пудра в ръка.
Луи застана в средата на стаята и я загледа безмълвно. Бялата ѝ кожа блестеше през украсеното с дантели неглиже. Очите ѝ сияеха от радост.
– Сир!
– Мадам.
Кралят склони глава. Усмивка огря лицето му. Жан скочи и се хвърли в обятията му.
Луната пръскаше светло сияние върху голите им тела. Изтощени от дългата любовна игра, двамата лежаха един до друг нежно прегърнати. Луи плъзгаше пръсти по тънката ѝ талия.
– Избрахте за мен прекрасно име и титла – промълви тихо Жан.
– Маркиза Дьо Помпадур... Да, името ви подхожда. Имам усещането, че винаги сте го носили. – Кралят се наведе към нея и я целуна. – Назначил съм представянето ви в Двора за следващата седмица. Датата е 14 септември.
Седнал зад писалищната си маса с модно извити позлатени крака, граф Дьо Морпа усети болезнено пробождане в стомаха. Марвил бе дошъл да му докладва в Парижката палата на улица "Дьо Гранел".
