– Размишлявате за войната, нали? – попита го тя един ден, докато се разхождаха само двамата покрай оранжерията, а той бе особено потиснат.
Луи кимна.
– Боите ли се от бъдещите сражения?
Той поклати глава.
– Не, по-скоро съм наясно, че Войната за австрийското наследство няма да се реши единствено със смелост и чест. Това ме потиска. Твърде много политически центрове, интереси и партии определят събитията.
– Ала равновесието в Европа не позволява на Франция да остане настрана от войната, нали? – попита Жан. Тя много отдавна следеше европейската политика и военните действия, а и слушаше внимателно разговорите на финансистите, посещаващи дома ѝ.
Луи я погледна учудено.
– Да, права сте! – Спря и улови ръката ѝ. – да не си разваляме хубавите дни с тази неприятна тема.
– Нищо не би могло да развали красотата на тези дни, прекарани във вашата компания – отговори тя, без да откъсва поглед от него.
Следобед ловната компания се разпръсна из гората. Кучетата бързо уловиха следи от дивеч и много скоро обзетите от ловна треска придворни препуснаха в галоп по горските пътеки. Листата на дърветата, обагрени в червено и златно, грееха под есенното слънце. Жан чу сигнал на ловен рог, пришпори коня си и прескочи паднало дърво. Копитата на едрия кафяв кон вдигнаха вихрушка от листа. Вятърът развя полите ѝ, тя стисна здраво юздите и продължи да препуска. Не обичаше особено лова – мразеше да убива животни, но свежият въздух, ездата и скоростта я опияняваха.
Ловният рог заглъхна и тя се постара да забави темпото. Искаше да чуе от коя посока идва кучешкият лай. В този миг забеляза, че конят ѝ куца с предния ляв крак. Спря веднага и скочи на земята. Жребецът изпръхтя.
– Няма нищо, моето момче – успокои го тя и го помилва по врата. Стисна здраво юздата и посегна към копитото на коня.
На пътеката се появи кралят, възседнал любимия си бял жребец. Веднага разбра какво се е случило и скочи от седлото, за да ѝ помогне.
– Дайте на мен!
Наведе се и с няколко умели движения махна от подковата острото камъче, причиняващо болка на жребеца.
– Благодаря ви, сир. Съжалявам, че изгубихте преднината си заради мен.
– Искам обезщетение – засмя се той. Очите му засвяткаха.
Жан се облегна на близкото дърво и му поднесе устните си.
Двамата се целунаха страстно и той я притисна към стъблото. Тя вдъхна с наслада тръпчивия му аромат, смесен с миризмата на влажната есенна шума, и дишането ѝ се ускори. Луи разкопча жакетчето ѝ и плъзна ръце към гърдите ѝ.
Луи продължи да я милва, но лаят на кучетата и ловните рогове изведнъж се засилиха. След минута се чу тропот, после пращене и от гъсталака изскочи грамаден елен, обзет от паника. Двамата се отдръпнаха стреснато и еленът профуча само на метър от тях.
Луи се засмя и се отдели от Жан.
– Простете, мадам, но този елен ме предизвика и трябва да го накажа.
Без да се бави, кралят възседна коня си, прати на Жан въздушна целувка и се впусна да преследва елена. Тя се засмя, махна му за довиждане и започна да закопчава жакетчето си. По едно време си даде сметка, че някой я гледа, и се обърна стреснато.
Между дърветата видя самотен ездач. Херцог Дьо Ришельо! Жан нямаше представа откога стои там и я наблюдава. Усети как се изчервява и се ядоса на смущението си. Мъжът се поклони подигравателно.
– Маркизо.
– Херцоже. – Жан го погледна ледено.
Той очевидно се забавляваше.
– Ако позволите да отбележа, маркизо, признавам, че досега съм ви подценявал във всяко отношение.
Ришельо се изсмя тихо, кимна и препусна през гъсталака след краля.
Жан изпита желание да хвърли нещо по него и едва се овладя. Май започваше да го мрази. Надменността му беше повече от непоносима. Все по-трудно ѝ ставаше да се владее в негово присъствие. За нещастие кралят го ценеше твърде много и не би го отдалечил от себе си. Тя въздъхна примирено, помилва коня, възседна го и продължи бавно по пътеката.
На известно разстояние се чуваше възбуденият лай на кучетата. Ловните рогове промениха сигналите. Очевидно еленът бе обкръжен.
Жан стигна последна до полянката, където се бе събрала ловната компания. Десетки пажове, ротимистри и придворни тичаха насам-натам. Лакеите вече издигаха палатки и приготвяха масите за обяд.
Един паж дотича и ѝ помогна да слезе от коня. Жан огледа с интерес пъстрата бъркотия от хора, коне и кучета. Точно срещу нея стояха дофинът и двете му сестри – принцесите Анриета и Аделаида. Жан направи грациозен реверанс.
Тримата я измериха с хладни погледи и безмълвно ѝ обърнаха гръб.
Жан се изчерви до корените на косата. Придворните, застанали наблизо, я зяпаха нахално, а граф Дьо Морпа и принц Конти се усмихнаха злобно.
