Министрите, приели с видимо неодобрение появата на Жан в импровизираното заседание на Държавния съвет, се изненадаха не по-малко от нея. Тя знаеше много добре какво става в този момент в главите им. Не само защото сред тях имаше жена, и то метресата на краля, която имаше право да изразява мнението си само в спалнята му, но и защото беше много по-млада от всички. Съветниците и министрите на краля можеха да ѝ бъдат бащи. Жан не беше сигурна кое е по-лошо в Двора – дали враждебността на мъжете, или змийската отрова на дамите, които не пропускаха случай да покажат прелестите си пред краля. Май и двете. Тя мушна ръце в маншона и погледна краля в очите, пренебрегвайки погледите на околните.
– Аз, Ваше Величество, мисля, че войниците ви са готови да се лишат от всичко заради честта и славата на своя крал и на своята страна. – Гласът ѝ дори не трепна. – Що се отнася до маршал Дьо Сакс, мосю Дьо Морпа е напълно нрав – той без съмнение е безумец. Нима не помните как проведе атаката срещу Фонтеноа, макар да беше смъртноболен и се наложи да го носят в стола му? Въпреки това ми се струва, че успехът и извоюваните досега победи му дават право да иска тази атака.
В очите на краля светна смайване, което много скоро премина в нежно разбиране. Той ѝ се усмихна и се обърна към министрите си:
– Господа, мадам се изказа като същински пълководец. Вземете пример от нея! С вашето поведение само затвърдихте решението ми засега да не назначавам министър-председател, господа.
Министрите и съветниците сведоха глави. Само Машо д'Арнувил, заменил Ори на поста главен финансов контрольор, улови своя шанс и кимна утвърдително.
– Ако Ваше Величество ми позволи да отбележа, една бърза победа изцяло ще оправдае високите разходи.
– Засега армията да остане в зимните квартири – разпореди се Луи.
Граф Д'Аржансон се поклони.
– Веднага ще дам заповед, Ваше Величество.
Луи спря и махна на шейната, която ги следваше на известно разстояние, придружавана от двама гвардейци.
– Господа – каза той на министрите и подаде ръка на Жан, за да ѝ помогне да се качи в шейната. После се обърна дружелюбно към финансовия контрольор: – Желаете ли да придружите мадам и мен до двореца, мосю Д'Арнувил?
Кръглото лице на дребния мъж с къс врат, който му придаваше вид на костенурка, грейна в радостна усмивка.
Придворните се поклониха и треперещи от гняв проследиха как Машо д'Арнувил се качи в шейната, а Луи прегърна своята метреса. Конете потеглиха бавно и предпазливо по заледената алея в посока към двореца.
Херцог Дьо Ришельо се овладя пръв и се обърна към граф Д'Аржансон:
– Мосю Д'Арнувил може да е нов в двора, но явно веднага е разбрал по кого да се води. – Гласът му трепереше от сарказъм. – Нали именно вие му помогнахте да се добере до този пост, мосю Д'Аржансон?
Графът кимна безмълвно.
– Казвам ви, тази жена ще ни създаде още ядове – процеди през зъби той.
Морпа гледаше мрачно след смаляващата се шейна. Май само аз знам как да предотвратя разрастването на влиянието ѝ, помисли си злобно той.
Новата камериерка, която работеше при нея от две седмици, изглеждаше възхитително. С тъмните коси и класическите черти на лицето тя ѝ напомняше малко за Мари, прислужницата от "Етиол" – и тя като нея изпълняваше задълженията си плахо и самопожертвователно. Жан я дари с дружелюбна усмивка, за да ѝ напомни да излезе.
– Благодаря, Валери, това е всичко. Можеш да си вървиш.
Момичето, сигурно още ненавършило 20 години, се поколеба, после направи грациозен реверанс и излезе. Жан наля чай от крехката порцеланова кана и подаде чашите на Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем, след това се разположи на дивана. В мраморната камина гореше буен огън.
Лицето ѝ потъмня, в очите ѝ светна болка.
– Моля ви, кажете ми истината. Как е тя? – Гласът ѝ потрепери.
Льо Норман дьо Турнем въздъхна примирено.
– Не е добре. Няма сили дори да стане.
– Майка ви е смела жена – рече Пари дьо Монмартел. Дори той, тъй рядко показващ истинските си чувства, беше потресен от страданията на красивата, жизнерадостна жена, една от най-близките му хора.
Жан кимна потиснато. И личният лекар на краля не бе съумял да помогне на Луиз Поасон. Жан се чувстваше безсилна и не можеше да се примири, че съдбата на майка ѝ е подпечатана, а тя не е в състояние да стори нищо, за да облекчи страданията ѝ. Докато майка ѝ умираше мъчително, тя беше толкова щастлива със своя крал...
– Искам да знаете, че Луиз е много щастлива и горда с дъщеря си и се чувства сигурна, като знае, че сте тук – увери я Льо Норман дьо Турнем.
Жан пак кимна тъжно и остави чашата. По-добре да сменят темата.
– Ще позволите ли да попитам дали двамата сте доволни от новия финансов контрольор?
– О, да, много – отговори дворцовият банкер.
– Негово Величество се изказа много похвално за вашата работа - обърна се Жан към Льо Норман дьо Турнем. – Това ме зарадва много, скъпи чичо, макар в момента вие да се виждате с краля много по-често от мен.
Льо Норман дьо Турнем се поклони почтително.
