Същевременно Жан напълно осъзнаваше факта, че ролята ѝ на официална кралска метреса съвсем не ѝ обещава несметни богатства. Кралят ѝ плащаше месечна издръжка, ала сумата, много щедра при други обстоятелства, беше недостатъчна за Версайския двор. Като официална метреса на краля тя беше длъжна да се представя пред света по най-добрия начин. От нея се очакваше да има съответстващ на ранга ѝ стил на живот – да дава вечери, да се облича красиво, да носи скъпи накити, да поддържа екипаж, да се заобикаля с красиви дреболии. Освен това трябваше да плаща на управител и на цяла дузина слуги. Месечната ѝ издръжка и доходите от синьорията в Лимузин не стигаха за всичко това и Жан беше благодарна, че разполага със свое богатство, вложено по най-добрия начин от Пари дьо Монмартел.
Мислите ѝ се върнаха към обзавеждането на "Креси". Дворецът ѝ щеше да стане едно малко бижу. Интимно местенце, което да е пълна противоположност със скования Версайски двор и да излъчва несравнима атмосфера на изисканост и лукс. Идеалното убежище за нея и краля.
Патиците описваха високи дъги над синьозеленото езеро, заобиколено от гъста гора. Екна изстрел, една птица изкряка и падна тежко във водата. Посестримите ѝ се разпръснаха на всички страни. Морпа, застанал на брега, се обърна с усмивка към граф Д'Аржансон.
– Отличен изстрел, мосю.
Д'Аржансон му благодари с кимване. На известно разстояние от тях пажовете пуснаха кучетата, а те с лай се втурнаха да гонят плячката. Двамата мъже метнаха пушките на рамо и тръгнаха по тясната пътека към мястото, където бяха вързани конете им.
Ловуваха от сутринта. Приятно разнообразие, но за съжаление несъизмеримо с уникалната атмосфера на кралските ловни компании. Откакто кралят воюваше във Фландрия, животът във "Версай" бе замрял.
Граф Д'Аржансон прескочи паднало дърво и се обърна към Морпа:
– Ще позволите ли да ви задам един въпрос? Как оценявате ситуацията? Смятате ли, че Негово Величество ще назначи премиерминистър?
Морпа се учуди безкрайно. Да, всички амбициозни придворни си задаваха въпроса дали кралят ще назначи наследник на починалия преди три години кардинал Дьо Фльори, но откритостта, с която говореше Д'Аржансон, не беше обичайната им тактика. Наистина, двамата се харесваха и си помагаха, ала по отношение на поста премиерминистър бяха потенциални конкуренти.
Д'Аржансон очевидно отгатна какво мисли министърът.
– Ако искате да чуете честното ми мнение, не вярвам, че кралят е склонен да определи човек за този пост – отговори откровено Морпа, отмахна стърчащия клон и продължи напред. – Във всеки случай няма едва ли ще го направи, докато има тази метреса. Тя и братя Пари нямат никакъв интерес Негово Величество да назначи пръв министър, който би ограничил влиянието им. Бъдете сигурен, че нашите видни финансисти знаят как да действат в подобен случай.
Д'Аржансон кимна, но не каза нищо.
Морпа вървеше и от време на време го поглеждаше крадешком, за да улови реакцията му. Знаеше, че Д'Аржансон е недоволен от нарастващото влияние на маркизата. Като министър на военните дела той работеше съвместно с братя Пари и бе издействал уволнението на Ори, но откакто новият финансов контрольор Машо д'Арнувил открито се стараеше да спечели благоволението на маркизата и пренебрегваше своя поддръжник, положението се промени. Наскоро и маршал Дьо Сакс, близък приятел и съюзник на братя Пари, се обяви открито против министъра на военните дела. Да, Д'Аржансон вече не се чувстваше сигурен в кожата си.
– Оценката ви е съвсем правилна – призна накрая Д'Аржансон. Между веждите му се вдълба бръчка.
Морпа поклати глава.
– Не преставам да се питам какво намира Негово Величество в тази личност...
Д'Аржансон кимна.
– Прав сте. Но явно дамата има тайни оръжия, с които здраво е привързала краля за себе си. Просто ние не ги виждаме.
Ако се съдеше по физиономията му, тази мисъл никак не му харесваше и Морпа се изпълни със задоволство. Най-сетне двамата стигнаха до конете. Време беше да се завърнат в двореца.
Мосю Гарние д'Ил, градински архитект, разви огромен пергамент и го закрепи върху дъската, поставена на засенчената с балдахин тераса в "Шоази". Жан и Абел го гледаха с очакване. Архитектът учтиво наклони глава и посочи рисунката, изобразяваща терасите и парка на "Креси".
– Както виждате, маркизо, терасата – ето тук – ще бъде заобиколена от изкуствено езеро. Водният басейн ще се захранва от реката и ще е свързан с канала – виждате го тук вдясно.
Жан остави настрана слънчобрана си и разгледа внимателно рисунката. С многото си алеи, с геометрично разположените декоративни градини и яркоцветни лехи новият парк правеше силно впечатление. Тя отвори ветрилото си и отпи глътка от изстудената вода с лимон. Александрин спеше дълбоко в креватчето си, скрита под мрежа против насекоми. Даже двете кучета, Цезар и Феличе, които по цял ден лудуваха из парка, бяха избягали под сянката на балдахина и лежаха в краката ѝ.
Брат ѝ стана, за да види скицата отблизо.
– Какво ще правим с възвишението срещу двореца?
