Кралят отстъпи крачка назад. Синът му никога не се бе осмелявал да му говори с този тон. Дори мъката, която го лишаваше от разум, не позволяваше подобна липса на респект.
– Какво искате да ми кажете, сине мой?
В салона се възцари тишина. Луи и синът му се погледнаха в очите. Дофинът сведе глава и избухна в отчаян плач.
257 "Версай" се вцепени. Испанската принцеса наистина не се радваше на особена популярност в Двора, но преждевременната ѝ, внезапна смърт изпълни всички с ужас. Кралят бе принуден още същия ден да напусне двореца – защото церемониалът предписваше владетелят да не пребивава на място, където има мъртвец. Луи замина за "Шоази". Придружаваха го само кралското семейство, Жан и неколцина придворни.
През това време във "Версай" подготвиха погребението. Бъдещата кралица на франция живееше различно от обикновените хора – и умираше различно. Само няколко часа след смъртта ѝ по нареждане на краля бе свикано събрание на първите лекари и хирурзи, които в присъствието на първата почетна дама и прислужниците на дофината подготвиха мъртвата за нощното бдение и за погребението.
Жан изслуша разказа за процедурата, трепереща от ужас.
Първо измили тялото със силен алкохол, после отворили черепа. Лекарите огледали внимателно белезникавата течност, събрала се в главата, след това лекарят мосю Евиан направил дълъг разрез от гърлото до ребрата. Отворил гръдния кош с инструментите си и сръчно извадил сърцето на мъртвата. Показал го на хирурзите и на пребледнелите придворни дами и го връчил на помощника си, за да го балсамира. Положили го в оловно сърце с гравиран надпис, а него сложили във второ, позлатено сребърно сърце. Стегнали тялото с бандажи, сложили на главата боне, увили мумията в намазано с восък платно и я положили в донесения оловен ковчег. Той, от своя страна, бил поставен в скъпоценен ковчег от орехово дърво.
Ковчегът останал в спалнята на починалата три дни, после го отнесли в кабинета и го положили върху подиум под балдахин от черно кадифе. Върху ковчега сложили позлатеното сребърно сърце и короната на починалата, покрити с черен креп. Ден и нощ духовници четели псалми и молитви, епископи и дами, осветени от безброй свещи, бдели над ковчега, принцесите пръскали мъртвото тяло със светена вода, а придворните един след друг оказвали последна почит на съпругата на престолонаследника.
Луи коленичи върху тапицираната с кадифе пейка в изповедалнята и скръсти ръце. В тясното помещение беше ужасно задушно. Виолетовата траурна мантия падаше на разкошни дипли от раменете му и закриваше виолетовите обувки. Кралят усещаше физически товара на греховете си и имаше чувството, че тази тежест ще го смаже. През позлатената решетка се виждаше лицето на отец Перюсо. Луи сведе глава.
– Не, забравяйте, синко, че дори кралят на франция дължи послушание на Бога и е длъжен да се разкае за греховете си. Всемогъщият ни дава знак с делата си – прозвуча строгият глас на изповедника. – При коронацията се заклехте да закриляте Църквата и да съблюдавате Божиите закони, но не го правите. Смъртта на дофината е предупреждение.
За момент Луи вдигна глава и погледна духовника, ала в следващия миг отново сведе поглед. Лицето му остана безизразно, но отец Перюсо усети колко дълбоко проникваха думите му в сърцето на краля. Беше сигурен, че тайно в себе си Луи копнее да получи опрощение.
– Бог наказа вас и близките ви, защото живеете в грях и вършите двойно престъпление с метресата си. Откажете се от тази жена, иначе душата ви е осъдена на вечно проклятие.
Луи се взираше мълчаливо в ръкавиците си.
– Виолетовото е цветът на скръбта, Ваше Величество, но е и цвят на разкаянието. Спрете да вършите грехове – заключи тихо изповедникът, сякаш бе прочел мислите на своя владетел.
Луи продължи да мълчи.
Жан се взираше с копнеж навън. Паркът цъфтеше в пълното си великолепие, но по алеите не се разхождаше почти никой. Всички представления и светски прояви бяха отменени. Разходката в парка не представляваше нарушение на добрите нрави, но никой не изпитваше желание да излезе в жалейните черни дрехи под жаркото юлско слънце.
Жан въздъхна и оправи дантелените ръкави на черната си рокля. Преди три дни погребаха дофината. Блестяща факелна процесия придружи испанската принцеса до последния ѝ дом в "Сен Дени". Изпратиха бъдещата кралица на франция с всички почести. Най-отпред яздеха 40 гвардейци с факли, следваха ги офицери от дворцовия щаб, после каретите на придворните и духовниците. В последната карета, запрегната с осем коня, седяха епископите и мосю Бойе, който носеше сърцето на дофината, положено върху кадифена възглавничка. Зад тях идваха 60 кралски ездачи, 40 пажове, тромпетисти, въоръжени херолди, мускетарите и швейцарски гвардейци, водени от своите барабанчици – и накрая катафалката, също запрегната с осем коня. Придружаваха я свещеници на коне и слугите на дофината. Двама бригадни генерали и 25 лични стражи на краля завършваха процесията.
