Сред дружеско мълчание мехът продължи да обикаля от ръка на ръка. Ами Джил, запита се Родри. Какво щеше да стане, ако успееше да я прелъсти? Не можеше да се ожени за нея; рано или късно тя щеше да забременее като Олуен и просто да се превърне в поредната жена, чийто живот е съсипал. И то жена, рискувала живота си заради него. Може да беше от медовината, но не той изведнъж ясно разбра, че обича Джил твърде много, за да я опозори по такъв начин — че тъкмо заради обичта си е готов да се откаже от нея. Щеше да се отнася към момичето като към жрица на Луната, която стои тъй високо над мъжката похот, че всяко нечисто посегателство означава смърт.
Ала докато вървеше към шатрата си, Родри видя Джил да се завръща от поста. За миг го обзе тъй непоносимо желание, че дъхът му спря. Винаги се бе надсмивал на песните, в които мъжете умират от копнеж по жена, но тази нощ почти бе готов да им повярва. С усилие на волята се завъртя и изчезна в мрака, преди Джил да го забележи. Страхуваше се от онова, което би извършил, ако тя го окуражеше макар и само с една дума.
Във всяка болест настава момент, когато страдалецът усеща не толкова самото оздравяване, колкото надеждата, че рано или късно ще оздравее. За Кълин този момент дойде привечер, когато се събуди и откри ума си избистрен за пръв път, откакто го раниха. Болката се бе отдалечила, сякаш раната в ребрата стоеше някъде настрани от тялото му, а счупената ръка под шините само го сърбеше. За пръв път забеляза наистина какъв разкош го обкръжава — самостоятелна стая, легло с богато бродирани завеси, изящен скрин, върху който някой бе оставил меча му и сребърния кинжал. Грижеха се за него като за истински благородник — навярно защото бе спасил живота на Родри. Той се отпусна неподвижно и се помъчи да реши дали съжалява сега за това.
По някое време се появи Невин със своята лечителска торба.
— Пак ли ще ми промиваш раната?
— Надявам се, че не. — Невин се усмихна леко. — Започвам да разбирам защо си се прославил. Ти си първият човек, когото виждам да не крещи, когато наливам медовина в раната.
При спомена за мъчението Кълин въздъхна. За да запази мълчание бе трябвало да напрегне и последната си капка воля. Невин му сипа вода от сребърната кана.
— Помниш ли как ме ругаеше снощи?
— Да, и се извинявам. Не си виновен, че Джил замина на тая проклета война. Чакай, мога и сам да държа чашата.
— Добре. Ще трябва да се раздвижиш, за да си възвърнеш силите.
— И аз тъй мисля.
В гласа на Кълин звучеше злобна закана. Невин му подаде чашата и въпросително повдигна вежди.
— Онова, за Родри, го казах сериозно. Не беше само приумица на болник.
— Не се и съмнявам. А може ли най-смирено да ти препоръчам първо да видиш дали ще я убият, а чак след това да мислиш за отмъщение? Тя е напълно способна да победи Корбин. Ако не вярвах, за нищо на света не бих я пуснал.
Кълин жадно отпи глътка вода.
— След колко време ще мога да се бия?
— Най-рано след няколко месеца. След като заздравее лявата ти ръка, ще трябва да възстановиш мускулите.
— Ах, да му се не види! А кога ще мога да стана и сам да се грижа за себе си?
— О, много по-скоро. Утре смятам да видим как ще направиш няколко крачки.
— Добре. Щом се пооправя, незабавно напускам тази стая. Не искам никакви добрини от онзи негодник. Адски съжалявам, че не ме захвърлиха в казармата с останалите войници.
— О, богове! Геро, кълна се, че на тоя свят няма по-упорит човек от теб.
— Как ме нарече?
Кълин изпита леко злорадство, като видя стария вълшебник напълно слисан. По бузите на Невин дори плъзна бледа руменина.
— Извинявай. Днес през ръцете ми минаха толкова хора, че вече не различавам с кого разговарям.
— Сигурно. Няма защо да се извиняваш.
За голямо облекчение на Кълин, докато сменяше превръзката, старецът обяви раната за напълно изчистена. После заръча на пажа да донесе хляб и мляко.
— Обясни ми едно — каза Кълин, докато се хранеше. — Много съм изненадан, че самолюбив благородник като Родри е позволил на Джил да се сражава вместо него. Защо я взе във войската?
— Заради деомера. И заради самата Джил. След като тя чу пророчеството, не знам дали някой друг освен Адския властелин би могъл да я прогони от армията. Знаеш колко си мечтаят за бойна слава всички млади момчета, приятелю, а тя не им отстъпва. Помисли си за това, преди да отсечеш главата на Родри.
— Понякога Джил се дължи като последно глупаче. О, богове, какво ли да очаквам, като цял живот я мъкна със себе си? Добре де. Ще си помисля, обаче ако я убият…
