Всеки път щом погледнеше назад към живота си, спомените бяха преплетени и наблъскани плътно един до друг, сякаш гледаше откъм опакото на гоблен и се мъчеше да разгадае какво е изобразено отпред. Той просто не бе имал възможността да си избистри нещата по време на състоянието, наречено смърт, когато опитът от един цял живот се пресява и сбива до ясни, конкретни зрънца от опит. Сега за него всичко се сливаше и замъгляваше, тъй че понякога едва успяваше да си припомни имената на хората, които преди време бяха тъй важни за него, камо ли пък защо са били важни — ценното просто се губеше сред море от незначителни подробности. Друг път, когато се опитваше да вземе важно решение, спомените го обсаждаха тъй плътно, че само с огромно усилие се заставяше да пристъпи към действие. Всяка възможна постъпка мигновено подсказваше три-четири различни резултата, които се бяха случвали в миналото или биха могли да се случат. Всеки факт се оценяваше по стотици начини като в откъс от бардекска поема, където се трупат прилагателно върху прилагателно, додето напълно затрупат нещастното самотно съществително. Всъщност, докато размишляваше тази вечер, Невин откри, че мисли почти като елф.
— Тъй да е. Не става по моя воля, а по волята на светлината.
За щастие чакаше го твърде много работа, тъй че не му остана време за мрачни размисли. Той събра запасите си от билки и отиде да види Кълин. Завари го да лежи буден, подпрян на възглавниците. Един слуга палеше сребърния стенен свещник.
— Невин! — гневно възкликна Кълин. — Току-що узнах… о, богове, как можа да ме излъжеш така?
Ясно бе за какво говори.
— Кой ти каза, че тя е с армията?
— Онзи проклет хирург. Ах, богове, голям късмет има, че още не мога да ставам, инак щях да му откъсна главата. Как можахте да ме излъжете?
— Нищо не можех да сторя. Тя твърдо бе решила да тръгне, а не исках да се тревожиш.
Кълин тихо изръмжа. Беше готов да се разплаче.
— Онзи дърдорко каза ли ти и за пророчеството?
Кълин кимна.
— Най вероятно тя ще убие Корбин — продължи Невин. — Цялата работа ми намирисва на Уирд, а Джил все пак е твоя дъщеря.
— Тя никога не е влизала в битка. Как можа Родри… аз му спасих проклетия живот, а ето как се отплаща. Кълна се, че ако Джил загине, ще го убия. Хич не се интересувам какво ще ме прави после гадният му клан. Ще го убия.
В устата на някой друг това би прозвучало като празна заплаха, но Кълин от Кермор говореше чистата истина. Невин усети как неприятностите надвисват над всички им като ураганна вълна.
— Мислех си, че момчето ми допада — продължаваше Кълин. — Дори бях такъв глупак да си въобразя, че го почитам.
— Тихо! Вече нищо не можеш да промениш, само ще се изтормозиш.
— Затваряй си устата, старче. Свинска пръдня не давам за твоя деомер. Просто си затваряй устата.
В този момент сребърният кинжал толкова приличаше на Герейнт, че Невин едва не го удари. Но веднага побърза строго да си припомни, че Кълин има точно толкова общо с Герейнт, колкото самият той с някогашния принц Галрион.
— Искаш или не искаш, ще ти прегледам раната.
— Преглеждай я. Само си затваряй устата.
Кълин затвори очи и притисна лице във възглавницата. Докато развързваше торбата с билки, Невин се замисли за идващите неприятности. Рано или късно Кълин щеше да открие, че Родри и Джил се обичат до полуда. Дали щеше да изпадне в ярост и да убие най-важния човек за бъдещето на Елдид? Ами Джил? Щеше ли да я отблъсне от деомера? Щеше ли някой ден да опетни своята чест, както бе сторил Герейнт?
— Хайде де! — сопна се Кълин. — Какво чакаш?
— Ей-сега. Само да извадя чиста превръзка.
И в този момент Невин се сблъска с най-жестоката съблазън, с най-суровото изпитание на своя деомерски живот, който неведнъж го бе изправял пред тежък избор. Когато свали от ребрата на Кълин зле направената превръзка на хирурга, той незабавно видя, че е започнало възпаление. Признаците бяха съвсем незначителни — едва забележимо подуване по краищата на разкъсаната плът, съвсем лека червенина… нещо, което само той би могъл да открие. Очевидно хирургът не бе видял нищо особено. Ако решеше, можеше да пренебрегне това. Само за тази нощ, а до утрешното посещение на хирурга възпалението щеше да е проникнало тъй дълбоко, че и Невин не би могъл да го спре. Можеше просто да остави Герейнт да умре. Копнежът за мъст пламна като огън из цялото му тяло.
— Пъклото да те вземе — изръмжа Кълин. — Стига си се мотал!
— Я млъквай! Работата е сериозна. Не ми харесва видът на тая рана. Сети ли се онзи хирург да си измие смрадливите ръце?
— Не — каза Кълин. — Аз поне не го видях.
— Проклети глупаци! Защо не ми вярват като казвам, че вредоносните течности се задържат по мръсните им лапи? Извинявай, момко, обаче ще трябва да махна шевовете и да промия отвътре с медовина.
Кълин обърна глава към него и стори последното нещо, което би очаквал Невин в този момент — усмихна се.
— Давай. Болката поне ще прогони тия проклети мисли за Джил.
— Чудя се колко ли още ще си траят вътре, а? — подхвърли Слигин. — Проклятие, крайно време е или да се предадат, или да опитат пробив.
