— Вярно е, за съжаление. А чу ли за деомерското пророчество? И това е вярно.
— О, богове! Мислех, че всички са се побъркали. — Ловиан се пресегна към халбата му и отпи глътка пиво. — Искрено ти казвам, безпокоя се за Джил не по-малко, отколкото за Родри. Странно е, като си помисля колко кратко сме общували, но наистина не съм срещала по-приятно момиче.
Невин само се усмихна и си помисли, че съвсем не е странно, като се има предвид колко здраво са били обвързани Уирдовете на Джил и Ловиан през няколко предишни живота.
След като свърши с вечерята, той се изкачи към стаята си в една от страничните кули. Пажът вече бе донесъл кана вода и в камината пламтеше огън, за да прогони влагата от каменните стени. Невин отвори капаците на прозореца, за да влезе чист въздух после застана пред жаравата и помисли за Адерин. След няколко минути образът на стария му приятел увисна над огъня.
„Канех се да те потърся след малко — помисли Адерин. — Току-що открих нещо интересно. Видях младия Родри да държи сребърния кинжал на Джил и острието сияеше като огън. Всичката елфическа кръв на клана Мелуейд се е събрала у него.“
„Ах, богове! Ами разбира се! Трябваше да се досетя още преди години. Това обяснява редица странни неща около момчето.“
„Понякога трудно се забелязва. Сигурно затова джуджетата са измислили този деомер за среброто си. Сега съм по-загрижен за живота на момчето от когато и да било. Настане ли време за помирение между елфи и хора, ще бъде много полезно Родри да е тиерин по западната граница.“
„И още как! Отдавна усещам странни поличби около него и се чудя дали тъкмо това не е причината.“
„Нищо чудно. Сега се питам дали елфическата кръв на Родри не е привлякла интереса на нашия черен враг.“
„Тъй ли? Защо?“
Озадачен, Адерин се поколеба.
„Не знам — отвърна накрая той. — Просто така ми хрумна.“
„Тогава си струва да поразмислиш над тази идея. Може би си получил послание.“
Когато разговорът им свърши, Невин закрачи напред-назад, като се питаше дали наистина Родри е човекът, белязан да сложи край на древната вражда между елфи и хора. За Великите — Властелините на Уирда и Властелините на Светлината — е извънредно трудно да се свързват със своите земни служители просто защото тези безплътни същества обитават една плоскост, безкрайно отдалечена от физическата и много по-близка до интимната същност на вселената, отколкото астралната плоскост. Ако някой от тях желае да изпрати послание, трябва да разработи свой собствен деомер, като най-напред изгради мисловна форма, която донякъде съответства на светлинното тяло, използвано от майсторите на деомера, после чрез нея да се спусне надолу през плоскостите до най-ниското ниво, което може да достигне подобно същество. Оттам може или да насочи първичните духове, за да предизвикат определени ефекти, като например гръмотевица от ясно небе, или да изпраща образи, чувства, а при пределно усилие и кратки мисли в съзнанието на хора, владеещи деомера. Ако някой от Великите бе положил толкова много усилия, за да прати на Адерин вест за елфическия произход на Родри, значи наистина ставаше дума за нещо извънредно важно.
Размишлявайки над това, Невин стигна до извода, че вероятно черният деомер има интерес да осуети мира по елфическите граници просто защото ония, които вървят по мрачните пътища, са в безопасност именно през размирните времена, когато лордовете нямат време да слушат приказки за някакви си странни хора, вършещи странни неща из далечни и потайни кътчета. И все пак причината му се стори недостатъчна. За разлика от злите магьосници в песните на бардовете, които извличат удоволствие от чуждите беди и страдания, последователите на черния деомер никога не пристъпват към пряко действие без най-сериозни основания. Ако някой черен майстор желаеше смъртта на Родри, то причината трябваше да се крие в това, че младият лорд представлява конкретна заплаха за него или съучастниците му. Цялата история бе крайно озадачаваща и Невин знаеше, че ако иска да я разплете, тепърва му предстоят дълги и трудни размисли. Сигурен бе, че всъщност знае много повече, отколкото предполага и че причината за събитията може би се корени в собственото му минало или в предишните съществувания на хората, за които се грижеше.
— Толкова съм стар и уморен…
