Сред мъртвешка тишина двеста войници на гуербрета застинаха наоколо с ръце върху мечовете, очаквайки отговора на Родри. Той се озърна и видя, че бойците му са готови да загинат с него в безнадеждната схватка. Само една дума и залата на Рийс щеше да се облее в кръв. Можеше да умре достойно, а не да увисне на въжето като конекрадец. Тъй силно жадуваше за това, че желанието го изгаряше като треска, замъгляваше ума му и той бавно плъзна ръка към дръжката на меча. Ала към вражеската кръв щеше да се примеси кръвта на бащата на Джил и на тези момчета, които нямаха друга вина, освен че служеха вярно на Клу Кок. Родри отдръпна ръка.
— Не. Отдръпнете се и ги оставете да ме арестуват. Кълин, ще служиш ли вярно на майка ми?
— Да, милорд и пак ще се видим.
Смисълът на думите му увисна във въздуха, прост и ясен като примка — пак, когато го поведат към бесилката. За сетен път го обзе изкушение да изтегли меча и да се бие, но той си наложи да остане неподвижен, докато хората му се отдръпваха, а войниците на гуербрета го хващаха грубо за ръцете и го обезоръжаваха.
Невин вечеряше насаме в стаята си, когато Кълин нахълта да му съобщи новината. Говореше лаконично, спокойно и очите му бяха толкова безизразни, че Невин със страх усети — ако не помогнеше нищо друго, той щеше да убие гуербрета. Докато крачеше след капитана към стаята на Ловиан, Невин си спомни за барда Гуеран, който преди векове бе приложил подобна хитрина. Опитах се да го предупредя, помисли той, казах му, че някой ден това ще се обърне срещу него. Едва сега осъзна докрай какво му бе съобщил Кълин — утре сутрин на бесилката щеше да увисне човекът, който държеше в ръцете си Уирда на цял Елдид.
Приемната на Ловиан беше препълнена с разгневени благородници, които ругаеха Рийс и неговата подлост. Самата Ловиан седеше безсилно в креслото си, до нея стояха Джил и Даниан. Когато влезе Невин, Ловиан го погледна с безнадеждни, разплакани очи. Джил изтича към баща си и зарови лице на гърдите му.
— Ако Рийс обеси Родри — заяви Слигин, — ще си докара такъв бунт, че реките ще потекат кървави. Чух какво каза на момчето. Всички го чухте, нали?
— Точно така — отвърна Передир. — Най-добре да съберем хората и да се измъкнем още тази нощ, преди да ни хване в капан.
— Млъквайте! — кресна Невин. — Нека не говорим за бунт, преди да имаме повод, милорди. Смятам лично да поприказвам с гуербрета и то още сега.
Лордовете нададоха възторжени възгласи, сякаш той беше капитан, а те — прости войници. Когато Невин излезе, Кълин изтича след него.
— Толкова дълго съм бил извън законите, че не си ги спомням много добре, но нямаше ли право капитанът на войската да моли за живота на своя господар?
— Така е. — Невин се изненада, че не е помислил за това, но сетне разбра: просто не бе вярвал Кълин да го извърши. — Слушай, наистина ли ще коленичиш заради Родри?
— Да, ако ми разрешиш да дойда с теб.
Кълин го гледаше скръбно и уморено. Едва сега Невин осъзна, че той обича Родри също тъй силно, както Герейнт бе обичал Блейн, преди Брангуен да застане между тях. Осъзна и още нещо — че уважава дълбоко този изстрадал сребърен кинжал за неговата готовност да коленичи в името на ония, които обича. От гърба му сякаш рухна непосилен товар и Невин усети как се разкъсват веригите на Уирда. За него този човек вече никога нямаше да бъде Герейнт, а просто Кълин — не дори някой, комуто е опростена стара вина, а единствено верен приятел. За миг той се разплака. Без да разбира истинската причина, Кълин положи дружеска ръка върху рамото му.
— И на мен ми се плаче, но ако някой може да го спаси от бесилото, това сме ние.
И заедно, наистина заедно като стари бойни другари, Невин и Кълин се отправиха към покоите на Рийс. Когато Невин почука на вратата, пажът открехна и съобщи, че негово превъзходителство не приема никого.
— Тогава му предай, че е дошъл никой и ако не ме приеме, ще повторя деомерската буря.
Пажът с писък отвори вратата и отскочи настрани. Рийс седеше на богато украсен стол, а лейди Донила се бе сгушила на табуретка край нозете му. Гуербретът се изправи срещу неканените гости, пъхна палци под колана си и вирна глава. Невин неволно се възхити от тази негова проява на смелост пред най-добрия боец в цялото кралство и човека, който можеше да изпепели броха до основи с едно щракване на пръстите.
— Предполагам, че сте дошли да молите за живота на Родри.
— Да, ваше превъзходителство — отвърна Невин. — И ако трябва, ще коленичим пред вас.
За момент Рийс ги огледа, после се усмихна хладно.
— Не възнамерявам да обеся брат си. Просто исках да покажа на онова пале къде му е мястото. Трябва само да помоли за прошка в съдебната зала и всичко ще свърши.
Невин въздъхна от облекчение.
— Слушайте — продължи Рийс. — Наистина ли вярвахте, че ще сломя сърцето на майка си и ще тласна към бунт половината Елдид, като го обеся? — Двамата мълчаха и Рийс пак се усмихна. — Вярвахте, нали?
— Е, ваше превъзходителство — каза Невин, — досега твърде ясно проявявахте своите чувства към брат си.
