Един след друг съюзниците на Родри коленичеха пред масата и отговаряха на въпросите на Рийс тъй подробно, че Невин взе да се пита дали проклетото разследване няма да трае повече от самата война. Отново и отново се повтаряше, че Родри е бил милостив и е спазвал всички закони на воинската доблест. Но въпреки това Рийс прати да извикат Кълин. Докато разпитваше и него, Родри се навъси като буреносен облак, а лицето на Слигин пламна от ярост. Накрая Рийс повторно призова Родри.
— Остава само една дребна подробност, лорд Родри. Нима се надявате да повярвам на всички тия приказки за деомер?
Невин въздъхна; трябваше да очаква това.
— Надявам се, защото е вярно, ваше превъзходителство — отвърна Родри. — Както потвърдиха и всички свидетели.
— Така ли? Почвам да се чудя дали не тъчете нелепи истории, за да прикриете нещо много по-лошо.
Когато вбесеният Слигин се втурна напред, Передир рязко го дръпна за ръката. Ловиан стана от стола и пристъпи към масата.
— Ще разрешите ли да говоря, ваше превъзходителство? Нима с чисто сърце ще обвините в лъжа собствената си майка?
— Не, разбира се. Но може да са излъгали вас.
Слигин изхърка като удавник, Передир промърмори нещо под мустак.
— Да разбирам ли, ваше превъзходителство — запита Ловиан, — че цялото разследване се върти единствено около слуховете за деомер?
— Така е. Искам да узная истината.
— Щом е тъй, ще я узнаете. — Ловиан се обърна и огледа тълпата. — Невин, би ли ми помогнал да разясним този въпрос?
Невин неуверено се запита дали с демонстрацията на деомер пред тълпата би нарушил обета си. После му хрумна, че навярно е време повече хора да узнаят за съществуването на деомера; в края на краищата черният деомер преуспяваше тъкмо защото и най-образованите се присмиваха на самата идея за магически сили. Той си проправи път през навалицата и се поклони на гуербрета, но остана прав.
— Ваше превъзходителство, разбирам скептичното ви отношение към тия странни събития, но ви уверявам, че хора като мен наистина притежават могъществото, за което спомена лорд Родри.
Тълпата ахна и пристъпи напред. Рийс високомерно отметна глава.
— Тъй ли? И се надяваш да ти повярвам на дума?
Невин вдигна ръце, призова мислено Дивите на Въздуха и Ефира и им даде нареждания. Изведнъж в залата налетя вихър, от който знамето заплющя и пергаментите на писаря литнаха из въздуха. Отекна гръм, струйки синкав огън запращяха навсякъде като миниатюрни мълнии. Около Невин пламна ярко златисто сияние. С писъци на ужас тълпата безредно се втурна към изхода. Пребледнелият Рийс изруга и скочи на крака, а жреците се вкопчиха един в друг като подплашени жени, докато наоколо им бушуваше мощен вятър, от който долиташе едва доловим тъничък смях. Невин бавно вдигна ръка и щракна с пръсти. Вихърът, огънят и светлината изчезнаха.
— Не, ваше превъзходителство, не само на дума.
Слигин едва не се задави от смях, но Передир заби лакът в ребрата му и го накара да млъкне. Рийс се огледа насам-натам, мърдайки беззвучно устни, сякаш се мъчеше да проговори. Родри стана на крака и му се поклони.
— Все още ли не ми вярвате, ваше превъзходителство?
Рийс се извърна към съюзниците на Родри и приведе глава.
— Милорди, приемете моите най-смирени и искрени извинения, задето се усъмних в думите ви. Умолявам ви да намерите в сърцата си добрина и да ми простите, че засегнах вашата чест поради невежество и защото не бях виждал онова, което сте виждали вие.
Слигин изръмжа, но Передир бързо мина пред него.
— Не е нужно да се унижавате, ваше превъзходителство. Отначало за всички ни беше трудно да го повярваме.
— Смирено благодаря, милорд. — Без да поглежда към Родри, Рийс взе церемониалния меч и трикратно удари с дръжката по масата. — Следствието приключи. Такава е волята на гуербрета.
Тъй като нямаше желание да си пробива път през тълпа от любопитни зяпачи, Невин се задържа само колкото да сграбчи родри за ръката и да го измъкне навън. Изтичаха към градината, където студеният вятър люшкаше голите клони на трепетликите, а мраморният дракон във фонтана сякаш трепереше под водната струя.
— Благодаря ти, Невин. Никога през живота си не съм виждал по-приятна гледка от свинската мутра на Рийс, докато огънят пращеше наоколо. Искаш ли владенията на Корбин? Ако помоля, майка ми ще ти ги даде.
— Благодаря за жеста, но по-добре си спести труда. А сега смятам да се укрия в стаята си до края на това неприятно гостуване.
— Тогава защо не си тръгнеш с мен? Утре сутрин потеглям с Джил и част от войниците. Проклет да съм, ако позволя на Рийс да ме унижава. Видя ли го как се обърна да говори с Передир, а не с мен?
— Видях и имаш пълното основание да си бесен, но моля те, момко, опитай да се сдържаш. Прав си. Непременно потегляме утре… и то колкото се може по-рано.
— Още в ранни зори. Все някак ще изтрая дотогава.
Родри говореше тъй спокойно и планът му за напускане изглеждаше толкова благоразумен, че Невин изобщо не усети идващата беда. Разбира се, по-късно щеше да се ругае за глупостта.
