На сутринта Галрион прати пажа си при Илейна с настоятелна молба да го посети. Тя отговори, че ще се опита, но всичко зависело от настроението на краля. Наложи му се да чака още три дни, отброявайки мислено всяка миля, с която кралският куриер се приближаваше до Ястребовите владения. Най-сетне изпрати пажа да отнесе чифт скъсани бриги с молба слугините на майка му да ги закърпят. Такава поръчка би успокоила подозренията на краля, ако изобщо му съобщяха за нещо толкова обикновено. Хитрината успя. На следващата сутрин кралицата се вмъкна в стаята му като плаха слугиня, носейки закърпените бриги.
— Майко — каза Галрион, — знаеш ли какво е замислил кралят?
— Знам и оплаквам както теб, така и малката Брангуен.
— Тя заслужава да я оплакваш, защото съм недостоен за нея. Би ли ми помогнала заради Брангуен? Моля те само за едно. Ако ти дам дрехи за кърпене, би ли ги взела и би ли заръчала на слугините да ги оставят в женското отделение? Кажи им да ги сложат на масата до вратата.
— Ще го сторя. — Илейна потръпна. — Не смея да питам за нищо.
След пладне, когато стражите в коридора почваха да скучаят, Галрион отвори вратата да си побъбри. Имаше късмет — войниците седяха на пода и хвърляха зарове.
— Може ли и аз да поиграя? Ако седна отсам вратата, няма да нарушим кралската заповед.
Пазачите охотно се преместиха. Обикновено Галрион избягваше да играе на зарове, защото деомерското зрение винаги му подсказваше как ще паднат. Но сега, за да спечели благоразположението на пазачите, той прибягна към тази способност, като залагаше така, че да губи.
— Кълна се във всички богове и жените им — каза накрая старшият. — Днес нямате късмет, принце.
— Че как иначе? От седмици насам все наопаки ми върви. Ако някога сте завиждали на принцовете, нека това да ви бъде за урок. Тежко е да изпаднеш в немилост пред собствения си баща.
Старшият печално кимна.
— Право да ви кажа принце, на ваше място щях да се побъркам между тия четири стени.
— Натам е тръгнало, а пък нощите са най-лоши, защото не мога да спя. Слушай, знам, че кралят разрешава да ми носите каквото поискам. Дали се отнася и до жените?
— Защо пък не? — Старшият ухилено се спогледа със своите хора. — Допада ли ви някое от момичетата при майка ви?
— Познаваш ли Мей, онази със златните коси? И друг път сме си играли на прескочи-кобила.
— Много добре. Довечера, като затихне дворецът, ще се постараем да я вмъкнем при вас.
За вечеря Галрион поръча на пажа да му донесе кана медовина и два бокала. Разрови се из сандъчето си и откри пакетчетата с изсушени билки. Регор го учеше на най-просто билкарство и той бе донесъл пособията си като спомен за приятните дни в гората. Сега обаче наистина се нуждаеше от пакетчето валериан — най-мощното приспивателно в запасите на всеки билкар. Смля съвсем малко. Не искаше да разболее Мей с прекомерна доза, а освен това тежкият вкус на билката можеше да издаде целия му план.
Към полунощ Галрион чу как Мей се киска в коридора, после гласът на старшия й заръча да си затваря устата. Отвори вратата и видя, че тя е наметната с плащ и крие лицето си под качулката, точно както се бе надявал.
— Здравей, сладка моя. Колко си мила към един нещастен затворник.
Когато Мей се изкиска, Галрион захлупи устата й с притворна уплаха.
— Бъди така добър, не й давай да вдига шум на връщане — обърна се той към старшия.
— Чу ли, моме? — запита старшият. — Да не си гъкнала, като излезеш оттук.
Мей кимна и големите й сини очи станаха тържествено сериозни като на дете, посветено във важна тайна. Галрион я въведе в стаята и дръпна резето. Мей свали плаща, разкривайки широка, свободна рокля — достатъчно свободна по негова преценка, за да не го стяга в раменете. Нарочно бе избрал едно от най-високите момичета.
— Заръчах на пажа да ни донесе медовина. Седни да пийнем по малко.
— Винаги сте бил толкова галантен, принце. Сърцето ми се къса, като ви виждам в немилост.
— Благодаря. А какво ще речеш за сватбата? И от нея ли ти се къса сърцето?
Мей само сви рамене и го последва в спалнята. Галрион й подаде бокала с приспивателното, после отпи от своя, което я накара да последва примера му. Седнаха на ръба на леглото.
— Е, добре си поживяхме навремето, а един принц трябва да се жени според кралската воля. — Мей се ухили и му намигна. — Само се надявам съпругата ви да не узнае за мен.
— Охо, какво великодушие! Май си си намерила някой друг.
Мей отпи още една глътка медовина и отново намигна.
— Може да съм си намерила, може и да не съм, обаче никой няма да узнае къде съм била тази нощ, пък и да узнае, какво толкова? Бас държа, че няма да вземе да се кара с принца, дори и да сте в немилост. — Тя отпи нова глътка. — Лошите времена ще отминат, принце. Майка ви много се тревожи, но все някак ще умилостиви краля.
— Надявам се.
Мей се прозина, тръсна глава и пак надигна бокала.
— Колко сладка медовина — промърмори тя. — Страхотна е.
— За теб само най-доброто. Изпий това и ще си налеем още.
