— О, няма никаква пречка… освен ако е благородна девойка от велик клан. — Адорик пристъпи към принца. — Грознико тъп, не си ли помисли какво оскърбление ще е за Ястреба? Чичото на Герейнт загина за нашия трон, а сега ти дръзваш да постъпиш така с неговите роднини! Към бунт ли искаш да ги тласнеш? — Той зашлеви Галрион с опакото на китката си. — Махай се от очите ми. Не искам да те виждам, додето не вкараш поне мъничко разум в тъпата си кратуна.
Галрион изтича в стаята си, затръшна вратата и се отпусна на стола, за да размисли. Вече не му оставаше нищо друго, освен да развали годежа… но кралят никога не би разрешил подобна обида спрямо Ястреба. Мога да се измъкна някак, помисли Галрион, да се спусна по стените през нощта, да изчезна в гората преди да ме усетят… и да разбия сърцето на Гуени, като я изоставя без никакво обяснение. Мъчеше го ужасното чувство, че Регор ще бъде недоволен от начина, по който урежда нещата. Имаш време докато свърши траурът, каза си той. При тази мисъл предупреждението на деомера припламна толкова силно, че го побиха тръпки. По някаква причина, която деомерът не можеше да му обясни, времето беше на привършване. Галрион стана и пристъпи към прозореца. Когато погледна надолу, зърна двама въоръжени пазачи да стоят в подножието на кулата. Изтича към вратата, отвори я и откри други четирима в коридора. Старшият се усмихна измъчено.
— Моите извинения, принце. Кралят заповядва да останете в стаята си. Разрешено ни е да пускаме само пажа ви.
Галрион затръшна вратата и се върна на стола. Питаше се колко ли време ще трябва да чака, преди кралят да го повика отново.
Оказаха се четири дни — четири мъчителни дни без никаква компания, освен книгите и пажа, който му носеше храна и отнасяше остатъците безмълвно и крадешком, тъй като слугите на изпаднал в немилост господар често биваха сполетени от твърде печална участ. От време на време Галрион отваряше вратата да си побъбри с пазачите, които се държаха сравнително дружелюбно, защото съдбата им не зависеше от неговата. Веднъж Галрион изпрати до кралицата молба да го посети. Получи отговор, че тя не смее да наруши кралската заповед.
Най-сетне на четвъртата вечер пазачите обявиха, че ще го отведат при краля. Когато го въведоха в кралските покои, Адорик им нареди да излязат. От Илейна нямаше и помен.
— Много добре. Стигна ли ти времето да размислиш за онази клетва? Зарежи тия глупави брътвежи за деомера и всичко ще бъде както преди.
— Татко, повярвай ми… нямам друг избор, освен да откажа. Не мога да изоставя деомера, защото той няма да ме изостави. Това не е като да строшиш меча си и да се оттеглиш в някой храм.
— Тъй… значи имаш цял куп префърцунени приказки, за да оправдаеш неподчинението си, нали? Заради майка ти ще ти дам един последен шанс. Ще видим дали Брангуен не може да те вразуми.
— Да не си решил да ме държиш до есента като прасе в кочина?
— Заръчах да я доведат в двореца. Не ме интересува никакъв траур! Утре пращам при лорд Герейнт най-бързия вестоносец. Извинявам му се от все сърце, но искам и двамата да пристигнат тук час по-скоро. Ще кажа на лейди Брангуен какво е замислил нейният твърдоглав годеник и ще й заповядам да те вразуми.
— А ако не успее?
— Тогава и двамата няма да напуснете двореца. Никога.
Галрион едва не се разплака. Никога вече да не излезе… никога да не язди из любимите си гори… никога да не види голите клони, натежали от сняг или придошлите пролетни реки… никога? И Брангуен също да бъде затворена за дълги години заради вината на своя съпруг. Едва сега, когато вече бе твърде късно и за двама им, той осъзна, че наистина я обича — не заради проклетата й красота, а заради самата нея.
Тази нощ Галрион не можа да мигне. Крачеше напред-назад из стаята, а в главата му кипеше вихър от страх, угризения и нелепи планове за бягство. Даже най-бързият куриер се нуждаеше поне от три дни, за да стигне до Ястреба, после Брангуен и Герейнт щяха да пътуват още пет дни до Дън Девери. Ще трябва да ги пресрещна по пътя, помисли той, стига само да успея да се измъкна… от най-добре охраняваната крепост в цялото кралство. Деомерът не можеше да му помогне. Той беше прост чирак и владееше само най-простичките чирашки трикове. Само откъслечни знания и няколко жалки билки, упрекна се Галрион. За нищо не те бива, досущ като невежа бабичка, която се прави на вещица! Изведнъж му хрумна нещо и той се разсмя на глас. Но щеше да се нуждае от помощ. Колкото и да не искаше да я подлага на риск, нямаше към кого да се обърне, освен към кралицата.
