Колибата беше малка, с под от утъпкана глина, малко огнище и тясно прозорче, закрито с кравешка кожа. Невин реши, че ще трябва да се примири с тия условия. Докато сваляше багажа от коня и мулето, Бана измете праха и покри пода с прясна слама. След като успя да я изпроводи от колибата, той просна завивките си до стената, подреди отсреща чувалите с билки и сложи дисагите и готварските прибори до огнището. После седна на пода и огледа скромното си жилище.
Значи Исола е тук, помисли Невин, или по-скоро Када — не бива да допускам подобна грешка! Тя бе първият знак от петдесет години насам, че може би е наближил до онази душа, която някога се наричаше Брангуен от Ястребовия клан. Още от младежките си години той непрестанно обикаляше из кралството и опитваше да открие дали не се е възродила, воден само от случайността, която всъщност е нещо повече от случайност. Макар че се надяваше тя веднага да се върне, та когато навърши петнайсет години, той да е само на трийсет и шест, все още на възраст за брак, Властелините на Уирда бяха решили другояче с присъщото им пренебрежение към човешката суета. Така и не я бе открил. Старееше, ала не откриваше в себе си нито признаци за болест, нито поличби за наближаваща смърт. Със сегашните си познания за деомера би трябвало да е в състояние да предскаже собствената си смърт, за да се подготви за напускане на живота, но не виждаше нищо подобно. Властелините на Уирда бяха приели буквално неговия прибързан обет: нямаше да намери покой, додето не успееше да я открие и да изкупи греха си.
— Исола беше замесена в трагедията — сподели Невин с огнището. — Не е изключено Властелините на Уирда да са решили пак да ги съберат.
Огнището го гледаше безмълвно и Невин прие това като израз на съмнение. Все пак си струваше да хвърли поглед наоколо, докато се бореше със сушата. Можеше просто да се представи като билкар и сигурно щяха да го приемат в дъна на лорд Мароик.
Странно, но тъкмо синът на барда му осигури неочаквано лесен достъп до дъна. Още на следващия ден Адерин дойде да го посети. Невин бе искрено изненадан, защото предполагаше, че интересът на хлапето от предния ден е бил просто проява на детско любопитство.
— Може ли да видя билките и другите работи? — запита Адерин. — Пречкам ли ти се? Тате казва, че вечно се пречкам.
— Ни най-малко. Дори можеш да ми помогнеш. Има ли наоколо разрушени или изоставени чифлици? Нали разбираш, някои билки растат само по запустели земи, а тъкмо такива ми трябват.
— Да, има един чифлик, дето лорд Кенид от Глиганите разправяше, че е негов, ама нашият лорд не се съгласи и се сбиха. А пък стопанинът се уплаши и избяга, та вече няма за какво да се бият.
— О, богове! Гледай ти колко славни рицари имало по тия места.
— Ти не обичаш ли рицарите и битките?
— Не особено, обаче ти сигурно ги обичаш. Момчетата много си падат по тия работи.
— Не и аз. — Адерин сбръчка нос. — Като порасна, няма да стана рицар. Да разправят каквото си щат, ама те всичките са просто крадци на добитък.
Невин изненадано се втренчи в хлапето. Адерин сложи крак зад крак и пазейки нестабилно равновесие, огледа колибата с разширени очи.
— Тъй значи — каза Невин. — Искаш ли да ми покажеш къде е тоя чифлик и да ми помогнеш в брането на билки? Само че най-напред ще трябва да кажем на майка ти къде отиваме.
— О, искам. И без друго в крепостта няма какво да се прави. Хайде да питаме мама.
Невин взе торба, няколко чисти парцала за увиване на билките и малката сребърна лопатка. Бърборейки непрестанно, Адерин го поведе към дъна. Щом пресякоха портата, Када дотича насреща и сграбчи момчето за ръката.
— Къде беше? Ума ми изкара от страх.
— Само отидох да видя билкаря. Къде е мама? Трябва да я питам може ли да се поразходя.
— Тя е при лейди Кабрила, но татко ти е в голямата зала. — Када се озърна към Невин. — Да кажа ли на съпругата на лорда, че сте в селото, сър? Обзалагам се, че ще иска да погледне билките ви.
— Бих бил безкрайно благодарен. — Невин се поклони. — Кажи й, че освен лекарства имам парфюми, балсами за коса и други такива неща.
При тия думи очите на Када пламнаха, но Адерин стисна Невин за ризата и решително го помъкна към голямата зала, където на господарската маса седеше с халба пиво бардът Гуеран — здравеняк на трийсет и няколко години с руса коса и дълги руси мустаци. Виждайки сина си и непознатия, той се изправи да ги поздрави. За втори път през този ден Невин се стъписа — Блейн! Изведнъж се запита коя ли е майката на Адерин. О, богове, помисли той, Брангуен не би могла да се омъжи за друг! Но още преди да бе стигнал до края на мисълта, Невин с тревога усети, че Властелините на Уирда му се присмиват.
Докато Адерин най-подробно излагаше молбата си, Гуеран слушаше с добродушна усмивка.
— Много добре — каза той. — Ако наистина е с вас, добри ми сър.
— С мен ще бъде. Имате удивително умен син, добри ми барде. Винаги съм обичал да разказвам за билките.
