Старецът се отдалечи, оставяйки Гуеран озадачен и доста разтревожен. Когато наближиха селото и тълпата взе да се разпръсва, Гуеран най-сетне видя Лийса да бърза насреща им. Зад нея се задаваха Када и един войник, понесъл на ръце спящия Акерн. Гуеран с досада разпозна Таник. Нали беше казал на Дорин да държи този млад непрокопсаник по-настрани от Када. Като се замисли за това, той изведнъж осъзна, че напоследък твърде често вижда Таник и то все около Када — гледаше да седне наблизо, когато тя и Лийса бяха на двора, или любезно отиваше да ги изпрати, когато напускаха дъна.
Слизайки за закуска на следващата сутрин, Гуеран потърси Дорин в голямата зала. Повика капитана в ъгъла, където можеха да поговорят спокойно, и му изложи оплакването си. Дорин бе искрено изненадан.
— Да му се не види копелето! Поговорих с него и той успя да ме убеди, че и свинска пръдня не дава за Када.
— Щом се опре до жени, някои хора почват да лъжат като разпрани. Нищо де, по-късно сам ще поговоря с него.
Едва след пладне Гуеран успя да се откъсне за малко от лорда и да потърси Таник, но когато го откри, завари при него и Када. Войникът чистеше коня си на двора пред конюшнята, а Када му разправяше някаква дълга и объркана история за по-голямата си сестра. Таник слушаше, кимайки от време на време. Когато Гуеран пристъпи към тях, Када бързо се поклони.
— Сигурен съм, че господарката ти те чака — каза Гуеран.
Када се усмихна още веднъж на Таник и изтича към кулата. Войникът се извърна с чесало в ръката.
— Благодаря — каза войникът. — Мътните да я вземат, никога ли не си затваря устата?
— Случва й се от време на време. Но едва ли ти е чак толкова неприятно. Като те гледам, май при всеки удобен случай бързаш да я срещнеш.
Таник го огледа с нескрито презрение.
— Може да бързам, може и да не бързам. Теб какво те засяга?
— Може изобщо да не ме засяга… ако смяташ някой ден да се задомиш. Предупреждавам те, забременее ли Када, веднага отивам да поговоря с лорд Мароик. Не ме интересува колко други войници ще подучиш да лъжат, че са преспали с нея. Тя ще ти стане съпруга.
Пръстите на Таник стиснаха чесалото тъй силно, че Гуеран се зачуди как дървото още не се е пропукало. Вместо да докарва нещата до традиционната размяна на ругатни, бардът обърна гръб и се отдалечи. Ако някога се стигнеше до бой, Таник несъмнено щеше да го накълца с меча. Разбира се, онзи също го знаеше. Когато Гуеран спомена на Лийса за разговора, тя се усмихна и подхвърли, че никак не харесва този човек, затова ще е доволна, ако престане да се навърта около прислужницата й.
През следващите няколко дни Гуеран се постара да държи нещата под око. Отначало изглеждаше, че Таник се е вслушал в предупреждението, но една сутрин бардът зърна как Лийса, Када и момчетата пресичат двора, а Таник се втурна да ги придружи. Щом го забеляза, войникът набързо се поклони и изчезна в спалното помещение.
— В името на всички богове, Када — избухна Гуеран. — Господарката ти го каза, аз ти го казах — не можеш ли да си набиеш в красивата главица, че този мъж не е за теб?
Када веднага се разхълца, извади кърпичка и взе да си бърше очите. Лийса я погали по ръката.
— Гуеран е прав. Хайде, ела да отидем на хладно в стаята и да си поговорим.
— Аз искам да се разходя с татко — обади се Адерин. — Може ли, тате?
— Може. — Гуеран му протегна ръка. — Ела да направим една хубава разходка, докато жените си бъбрят.
Слязоха до реката, където едва се цедеше струйка кална вода и седнаха сред шумолящата суха трева. В натегналото безветрие жегата ги обгърна плътно. Адерин легна по корем на тревата, откъсна сламка и се заигра с нея.
— Тате, Таник не ти харесва, нали?
— Да. А на теб?
— И на мен. Плаши ме.
— Е, капитанът казва, че бил жесток.
Адерин кимна и опита да върже сламката на възел.
— Знаеш ли, тате? Той не ни досажда заради Када. Когато се разхождаме, искам да кажа. Идва да види мама.
Гуеран имаше чувството, че някой го е ударил с юмрук в корема. Адерин продължаваше с опитите да върже хлъзгавата сламка, но накрая се отказа и взе да я дъвче.
— Сигурен ли си? — запита Гуеран.
— Сигурен съм. Помниш ли, че веднъж ми каза да гледам какво правят хората. Е, аз гледах Таник, понеже не го харесвам и се чудех защо. Не ми харесва как гледа мама. Все й се кланя любезно и уж приказва с Када, обаче през цялото време зяпа по мама.
— Тъй значи, а?
Адерин нацепи сламката с нокът и се опита да преплете парчетата. Гуеран гледаше ленивото течение и усещаше как яростта се разгаря в гърдите му като искра в суха трева — отначало пълзи едва-едва и само вдига пушек, сетне изведнъж лумва огнена стена и се понася през пасището. Тоя негодник, помисли Гуеран, нима си въобразява, че ще отстъпя без бой?
— Тате! Какво ти става? Не гледай така.
— Няма нищо, момчето ми. Просто се тревожех за тая проклета суша.
— Недей. Невин ще я прогони.
Гуеран се усмихна насила. Не му беше до тия нелепи брътвежи за билкаря.
— Дай да се прибираме в дъна. Тук взе да става доста горещо, пък и трябва да свърша едно-друго.
— Едно искам да знам — каза Адерин. — Защо билките лекуват треска и други болести?
