Магия за кинжал полностью

С див боен вик Таник направи отчаяно усилие да се изтръгне на свобода, блъскайки с голи ръце бившите си другари. Навярно се надяваше да го посекат с меч, но войниците го повалиха на пода и здраво завързаха ръцете и краката му. Докато влачеха осъдения към вратата, Гуеран напрегна цялата си воля, за да не се усмихне.

Два часа след разсъмване из Блейдбир се пръсна мълва, че лорд Мароик е обесил един от войниците си за нападение срещу барда. Когато я чу, Невин най-напред си помисли, че подобна глупост от страна на Герейнт не го изненадва. После си спомни, че Таник всъщност не е Герейнт, а Гуеран е много по-умен от някогашния Блейн. Сипейки тихи ругатни, Невин изтича да оседлае коня.

За щастие когато пристигна, тялото на Таник вече беше свалено. Слугата, който пое юздите на коня, му съобщи, че тъй като жреците отказали да извършат погребални ритуали за обесен човек, Таник вече бил заровен в безименен гроб зад дъна. Невин потърси Гуеран и го намери сам в стаята му.

— Жените изведоха децата на дълга разходка — каза Гуеран. — Тая неприятност много ги разтревожи.

— Сигурно. Таник май доста се е засегнал от твоето предупреждение.

Гуеран се усмихна мълчаливо.

— Слушай! — изръмжа Невин. — Защо просто не отиде да поговориш с лорд Мароик?

— Защото исках Таник да умре. О, богове, нима си очаквал друго?

Невин шумно въздъхна.

— Ти си един хитър дребен убиец. Направо като в някоя от твоите балади.

— Благодаря. Ще кажеш ли на Мароик?

— Да не мислиш, че би ми повярвал? Уирдът си е твой, приятелю, и знай, че някой ден ще си платиш.

— Къде? В сенките на Отвъдното ли?

Гуеран се усмихваше тъй самодоволно, че Невин едва се удържа да не го зашлеви. Гуеран бе получил шанса да се изтръгне от заплетения Уирд, който споделяше с Герейнт — би могъл да забрави миналото и с чест да използва закона, за да пропъди врага от жена си. Вместо това бе използвал закона като меч.

— Рано или късно — каза Невин — това убийство ще се стовари върху главата ти.

— Тъй ли? Е, поемам риска.

Невин изгаряше от желание да му каже истината — забранената истина, която не биваше да разкрива, без да го питат: през този живот може да си в безопасност, но през следващия или по-следващия, рано или късно тази кръв ще се пролее върху теб, защото кръвна верига ще те обвързва с Герейнт. И изведнъж го обзе страх — дали и той нямаше да е обвързан просто защото можеше да прозре в мислите на Гуеран и да предотврати убийството?

Минаха два дни, преди Невин да срещне Лийса. Когато доведе Адерин в дъна, тя ги посрещна на портата и отпрати момчето при Када. Водейки коня си, Невин тръгна заедно с нея надолу по тревистия склон. Под ярките слънчеви лъчи лицето й беше бледо и изпито от безсънни нощи.

— Искам да ви кажа, че Гуеран се съгласи да вземете Адо за чирак — каза Лийса. — Ще трябва да обсъдите едно-друго, но въпросът е уреден. Щом Гуеро реши нещо, няма връщане.

— Да, наистина е упорит.

Когато Лийса прехапа устни, той разбра, че тя много добре знае какво се е случило.

— Простете ми старческата грубост.

— Не се извинявайте. Ах, богове, сърцето ми се къса, но какво мога да кажа? Гуеро го стори само за да ме защити.

— Вярно си е. След този случай вече и най-глупавият войник не би посмял да ви досажда.

Лийса кимна и се загледа в далечината, където река Нер искреше под следобедната мараня.

— Моят съпруг е добър човек.

Невин въздъхна и си помисли, че навярно е искрена.

— Знам колко съм щастлива — продължи тя. — понякога сърцето ми се свива от болка като си помисля, че имах късмета да избера него.

— Как така? Би трябвало да се радвате.

— Тъй мислят всички мъже. Но боговете са ми свидетели, цялата тази история ме отвращава. Криех се горе в стаята като уплашено дете и през цялото време си мислех какъв късмет е, че мъжът ми повярва в истината и че изобщо имам мъж, за да ме защити. — Лийса се навъси и извърна лице срещу него. — Омръзна ми да завися от късмета. Бих искала да имам мъжка сила, та да пратя късмета при Властелина на ада.

— Млъкнете! Подобни желания могат да станат опасни.

Лийса небрежно сви рамене и отново се загледа към равнината, сякаш нейде там виждаше далечното бъдеще.