— Е, това поне е утеха. Слушайте, ще ви кажа нещо, защото сте единственият, който би го разбрал. Когато Адерин се роди, изпитах странно чувство. Разбрах, че някой ден ще ме напусне, за да тръгне към необикновен Уирд. Естествено, беше ми за пръв път и се чувствах тъй изтощена, просто се радвах, че всичко е свършило. Акушерката сложи Адо върху гърдите ми и той ме погледна със зрящи очи. Повечето бебета са като кученца, просто сучат и нищо не виждат с мъгливите си очички, но Адерин виждаше. Разбрах, че той знае къде е попаднал и се радва. И тогава си помислих, че му е отреден необикновен Уирд. Какво ще речете, глупава ли съм?
— Ни най-малко. Не се съмнявам, че това е чистата истина.
Лийса въздъхна и се загледа навън, където дъждът продължаваше да ръми тихо и упорито.
— Билки значи? — каза тя. — Само на това ли ще го учите?
— Откровено казано, има и още нещо. Какво мислите за деомера? Дали е само легенда от баладите на Гуеран и нищо повече?
— Откровено казано, мисля, че е доста повече. — Лийса се усмихна, повтаряйки нарочно част от думите му. — Така и предполагах. Ако е вярно… е, значи няма начин да застана между него и Уирда.
— Опитате ли се, би било много зле… за всички ни.
Лийса кимна, без да откъсва поглед от дъжда.
— Ще изчакате ли до пролетта? — запита тя с пресекващ глас. — Още е толкова мъничък.
— Ще изчакам. А другото лято няма да пътуваме надалече. Наесен ще го видите.
По лицето на Лийса бликнаха сълзи. Невин искаше да коленичи в нозете й, да я нарече Брангуен и да помоли за прошка. Можеше да остане в Блейдбир, да не я лишава от син и сам да не се дели от нея. Деомерското предупреждение го удари като плесница. Тя също трябваше да следва своя Уирд и той беше безсилен да го смекчи. А и да останеш, запита се Невин, какво от това? Само ще ненавиждаш Гуеран, задето я притежава.
— Искате ли да ви оставя сама?
— Да, моля. Благодаря.
Невин слезе по спиралното стълбище и спря долу в сянката, за да огледа голямата зала. Край огнището на слугите Адерин си играеше с един от пажовете. Гуеран пееше балада от времето на Зората — печален разказ за греховната любов на лейди Мейва и лорд Беноик. Изневяра. Невин усети деомерското предупреждение и се озърна към Таник, който седеше между войниците и гледаше барда с широка надменна усмивка. От време на време Гуеран обръщаше глава към него и също се усмихваше. Ах, богове, помисли Невин, закъснял съм… Гуеран вече знае. Песента се лееше куплет подир куплет, докато най-сетне дойде жестокият край — Беноик лежи мъртъв в нозете на оскърбения съпруг. Таник рязко се изправи и с широка крачка напусна залата.
Гуеран въздъхна, остави арфата и избърса с ръкав потното си лице. Скочи от масата, пое халба пиво от ръката на пажа и бавно тръгна към Невин.
— Трябва да си почина. Тук е адски опушено, а това се отразява на гласа.
— Сигурно. Чудесно пееш, приятелю, макар да избираш твърде странни балади.
Гуеран надигна вежди.
— Печалната участ на лорд Беноик май срещна уши, които са хванали мазоли от подобни истории — поясни Невин.
— Много ми се ще да ги отрежа, ако говорим за един и същ човек.
— Само най-умел майстор на меча би съсякъл ястреба в полет, приятелю.
— Точно това си мислите всички, нали? — Гласът на Гуеран стана студен и безизразен. — Че ще се свивам от страх пред един недодялан войник само защото той може да върти меча, а аз не мога. Казвам ти, по-скоро бих умрял, отколкото да живея като страхливец.
— Дано не се наложи да го докажеш на дело.
Гуеран сви рамене и жадно отпи от халбата.
— Е, хайде — каза Невин. — Ако споменеш на лорд Мароик, че Таник се увърта около жена ти, лордът ще го изгони. Мароик искрено почита професията на барда.
— Така е, но това само би опетнило името на Лийса. Представям си как старите клюкарки ще клатят глави и ще разправят, че няма дим без огън, а смрадливите рицари ще я зяпат с похотливи усмивки. Що за мъж съм, ако не мога да защитя жена си?
— Един мъртвец не може да защити никого.
— О, не се безпокой. Нямам желание да умра и да оставя горката си Лийса вдовица. Това беше само един вид предупреждение за нашия ястреб. Простакът май искрено вярваше, че не подозирам. Е, сега разбра. Сложих го на място.
Звучеше съвсем разумно, ала ледените тръпки на деомера подсказаха на Невин, че Гуеран лъже.
Преглеждайки богатия запас от древни балади, скътани дълбоко в паметта му, където не би могъл да се добере нито един крадец, Гуеран с изненада откри, че огромен брой от тях са посветени на изневярата. Това сякаш бе едно от най-разпространените забавления на благородниците — нещо като лова със соколи, само че с много по-кървав завършек. Всяка вечер бардът изпяваше по една балада за изневярата и гледаше втренчено Таник, докато наближаваше неизбежния зловещ край. Несъмнено войникът го слушаше — личеше по стегнатата челюст и студените пламъчета в очите му. Но не само Таник имаше остър слух. Около седмица след началото на този двубой, една вечер Дорин пресрещна Гуеран насаме.
— Слушай, барде, какво ще речеш за някоя по-приятна песен? До гуша ми дойдоха тия страсти по чужди съпруги.
