Няма да има следващ път. Опасявам се, че това е краят. Съжалявам, че се случва по този начин, но не мога да продължавам така. Благодаря, че си прекарахме толкова страхотно заедно. Пожелавам ти всичко най-хубаво, Кензи.
Ръцете ѝ се разтреперват толкова силно, че едва не изпуска телефона. Страхливец. Ще скъса с нея по този начин? Със съобщение? Оставяйки пет хиляди долара, за да успокои гузната си съвест и наранените си чувства? Своите, разбира се. Защото, защо би била наранена тя?
И нима си мисли, че може да излезе сух от водата, като ѝ плати някакви си мизерни пет бона? Пол не беше успял, нямаше да го позволи и на Дерек. О, не. Нямаше начин. Не и след половин година, през която беше инвестирала времето и енергията си в мъж, който в емоционално отношение представлява истинска черна дупка.
Макензи се принуждава да си поеме няколко големи глътки въздух. Това, което ще му отговори, е от изключително значение. Пръстите ѝ преминават през стъкления екран на телефона и тя изпраща:
Дерек, моля те. Обичам те. Не ми го причинявай. Нека поговорим.
Нима се опитва да откупи свободата си с пет бона? Няма да се размине, кучият му син. Не и с толкова малка сума.
Ако ми кажеш, че не искаш никога повече да ме видиш и наистина го чувстваш, тогава добре. Ще те оставя. Но, Дерек, аз те желая. Искам да бъда с теб. Нуждая се от теб.
Ти си най-лошото нещо, което може да ми се случи.
О, боже! Всичко свърши! Тя прецака нещата.
Макензи се отпуска на стола си, докато сервитьорът ѝ долива вода, и си мисли за пачката пари, която беше натъпкала в чантата си „Долче & Габана“, преди да слезе. Как не го беше усетила? Най-важната част от една изневяра беше началото, и тя трябваше да осъзнае, че нещо не е наред два месеца по-рано. Точно по това време той беше започнал да става мълчалив, да не иска да правят секс веднага, щом влязат в хотелската стая. Беше започнал да става критичен, раздразнителен и дръпнат.
Трябваше да се усети, но беше твърде заета да се влюбва в него и да си въобразява, че може би това помежду им е истинско. Преценката ѝ беше изцяло грешна. И сега, когато всичко свърши, на нея ѝ остана нараненото его, дизайнерска чанта и малка сума пари.
А може би и разбито сърце. Ако някога си позволи наистина да го почувства.
Телефонът ѝ иззвънява. Дерек е. Трябва да прочете съобщението му два пъти, за да се увери, че не се е объркала. Залива я вълна от облекчение.
Забрави всичко, което ти казах. Аз съм ужасен кретен. Прости ми, Кензи. Не искам това между нас да свършва. И аз имам нужда от теб.
Не казва „и аз те обичам“, но за нея е достатъчно. По дяволите!
Тя му отговаря веднага:
Тогава ще съм до теб. Никъде няма да ходя. Но, моля те, не ме плаши така отново. Не го заслужавам.
Няма. И си абсолютно права. Извинявай.
Изпраща ѝ сърчице и тя му връща същото. Стомахът ѝ се обажда отново и Макензи оставя телефона си, за да грабне вилицата.
Време е за закуска.
Мерин прекара цялата нощ, лежейки върху чаршафите, върху които бяха правили любов със Сал.
Не беше мигнала.
В седем часа става и си взема дълъг, горещ душ. Слага си грим и си облича копринената рокля „Рейчъл Рой“ с бухналите ръкави. Прави си кафе на скъпата кафе машина, за която с Дерек похарчиха куп пари преди няколко месеца. Трябват ѝ само три минути, за да се озове с чаша ванилово лате със соево мляко и екстра шот еспресо. Сяда до прозореца и започва да проверява имейла си. В девет без петнайсет прочита есемесите, които Дерек и любовницата му са си разменили. Той явно се опитва да сложи край веднъж завинаги, но тя е решена да си го върне. И очевидно успява.
Мерин вече е взела решение.
