Майката на Сал е късметлийка, че има такъв отдаден и внимателен син. Лорна Палермо така и не се омъжи след смъртта на съпруга си преди двайсет години и през последните няколко години здравето ѝ се влоши значително. Страдаше от болки в коленете и гърба и преди около година и половина претърпя операция за смяна на тазобедрена става, заради която Сал отсъства почти месец. Мерин ясно си спомня кога е била операцията, защото се състоя няколко седмици, преди Себастиан да изчезне. Тогава видя Лорна за последен път.
След като я изписаха от болницата, Мерин се обади на Сал да провери как е. Горкичкият, не звучеше на себе си. Операцията беше успешна, но Лорна не можеше да прави нищо сама, а къщата ѝ имаше нужда от сериозен ремонт. Мерин настоя да отиде до имението, за да им помогне за няколко дни, въпреки протестите и на двамата.
— Но ти си толкова заета, Мерин.
Майката на Сал беше приятно изненадана, но и смаяна, когато един ден Мерин се появи на вратата им. Усмивка озари лицето на възрастната жена и подчерта един белег.
— Твоето момченце има нужда от теб повече, отколкото аз.
— Двамата с баща му ще се справят — отвърна усмихнато Мерин. — Трябваше им малко време, да останат по мъжки.
— Но Коледа наближава, а ти сигурно имаш толкова много за вършене, вместо да се грижиш за някаква възрастна жена.
— Лорна, радвам се да те видя.
Мерин се наведе да я целуне и усети тънката кожа на белега да докосва устните ѝ. Беше ѝ го оставил съпругът ѝ, след като едва не я беше убил при последния си побой. След това Лорна беше поискала развод. Тя така и не си призна, че е бил той, заради което и не повдигнаха обвинения срещу него, но Сал знаеше. Всички знаеха.
— От колко време се познаваме? Знаеш, че си ми като майка.
— Бог да те благослови. — Лорна я погледна със същия мек кафяв взор, който синът ѝ беше наследил от нея. — Наистина ми се иска Сал да побърза и най-накрая да се задоми. Да има деца, докато съм още жива, за да мога да им се радвам. Няма да съм винаги тук. Не мога да преживея мисълта, че е сам на този свят.
— Не е сам, не се бой. — Мерин докосна ръката ѝ. — Независимо какво ще се случи, аз винаги ще съм до него. Което ми напомня, къде е той?
— Във винарната в мазето. — Очите ѝ проблеснаха. — Избира вино за вечерята. Беше толкова развълнуван, когато разбра, че ще идваш.
— Ще отида да го поздравя.
Мерин нямаше търпение да види своя приятел, но и да се отърве от Лорна.
Възрастната жена понякога е досадна. Тя е добра и мила, но много изтормозена — физически, емоционално и ментално. За да компенсира за годините, когато не беше обръщала достатъчно внимание на сина си, сега го задушава с грижите си. Лекарят ѝ подозира, че има лека мозъчна травма заради всичките побои, които е понесла, но никой не я е диагностицирал и лекувал през годините, заради което симптомите се появяват чак сега. Трудно ѝ е да се съсредоточи и бързо се ядосва от лесни задачи, които не може да изпълни. Понякога Мерин я е чувала да си говори сама, мъмрейки думи и фрази на смесица от английски и италиански, за които Сал твърди, че нямат никакъв смисъл.
Младата жена не може да си представи какво са преживели Лорна и Сал. Сал-старши беше тиранин, който управляваше винарната и семейството си с лют нрав и железен юмрук. Неговите решения никога не подлежаха на съмнение, а не дай боже някой все пак да му се противопостави, той държеше пистолета си заключен в сейф в спалнята. Нещо повече, имаше разрешение да го носи, без да е длъжен да уведомява никого около себе си. Въпреки че никога не беше използвал оръжието, той беше държал всички да разберат, че има такъв пистолет и понякога дори се разхождаше в градината с него, за да „държи всички под строй“. По думите на Сал работниците в имението се страхуваха от него, а жените, които работеха за семейството, на всяка цена избягваха да остават насаме с него.
Като малък, Сал беше основната жертва на побоищата на баща си, но той не съжаляваше, защото знаеше, че иначе на негово място трябваше да е майка му. По онова време Лорна е била кротка, готова да угоди и едновременно е боготворяла и се е страхувала от съпруга си.
— Той е добро момче, нали? — беше попитала Лорна онзи следобед, когато Мерин отиде у тях.
Седяха заедно в просторната кухня, след като Мерин им беше направила малка закуска, а възрастната жена си почиваше в стола, който Сал беше донесъл от хола, за да е по-удобно на майка му. Огромната им къща имаше високи прозорци и от тях се разкриваше великолепна гледка към скъпия имот. Лорна наблюдаваше сина си, който подрязваше някакво дърво, намерило се твърде близо до къщата.
