Но след времето, прекарано в разговори с терапевти, Мерин научи, че човек е съвкупност от всичко, което е преживял. Тя беше израснала с безкрайно критична майка, заради което изпитва трудност да поиска помощ и винаги се вини за всичко. Дерек беше израснал беден и затова за него беше важно да има пари и да прави така, че всички да знаят, че има пари. А Сал беше израснал с баща, който беше насилник и алкохолик и по невнимание беше паднал от балкона на шестнайсетия етаж, докато е празнувал петдесетгодишния си юбилей.
Такава поне е официалната история. Официално, никой не е бил покрай него, когато се е случило, и хората повярваха на теорията. Сал-старши беше пияница, груб и невнимателен, всеизвестен с лошата си координация и преценка.
Сал не говори за онази нощ с никого, дори и с Мерин, която беше с него на партито и остана дълго след като гостите си тръгнаха, за да му помогне да изчисти. След последната ужасна кавга, в която Лорна бе получила огромния си белег, двамата най-накрая се бяха разделили и Сал-старши си беше наел апартамент в града, където да остава, когато няма работа в имението. Всичко това се беше случило, преди Мерин и Сал да започнат да излизат, и когато Сал я запозна с баща си, Сал-старши водеше активен ергенски живот. Беше си организирал парти за рождения ден, за да отбележи петдесетия си юбилей с новите си приятели от града, с които основно играеше покер, но беше поканил и сина си. Мерин насърчи Сал да отиде, мислейки си, че може би е по-добре той да се опита да се сближи с баща си, а и тя искаше да се запознае с него.
Не бе и подозирала какво я очаква.
— Хората се променят — каза на Сал, но това беше пълна глупост. — Самият ти ми каза, че не е толкова лош след раздялата им. Виж, протяга ти ръка, трябва само да я поемеш.
— Не го познаваш, Мер, не и като мен.
— Прав си, но не забравяй, че през цялото време ще съм до теб.
Сал-старши беше вече пиян, когато двамата пристигнаха. Към два сутринта партито продължаваше, а баща му беше мъртвопиян и бойно настроен, спореше със сина си. Мерин беше в кухничката и изхвърляше чаши и чинии за еднократна употреба, но можеше да ги чуе как си крещят на терасата. Плъзгащата се врата беше отворена и студен бриз влизаше в апартамента. Тя тъкмо завързваше торбата с отпадъци, когато чу Сал да казва:
— Мама не трябваше да се развежда с теб, кучи сине. Просто трябва да те убия.
Чу, че Сал-старши се смее над думите му, сякаш бяха едновременно най-смешното и най-откаченото нещо, което е чувал. После каза нещо в отговор на сина си, но Мерин не можа да го чуе. Интонацията му беше тиха, но някак изпълнена със заплаха. Ужасена, тя излезе от кухнята и тръгна право към балкона. Не трябваше да убеждава Сал да идва. Не беше нейна работа. А сега трябваше да си тръгнат възможно най-бързо, преди нещата да излязат от контрол.
Но когато най-накрая излезе на балкона, само един от двама им беше все още там.
Когато тялото се удря в цимента, не издава звук, който може да се чуе шестнайсет етажа по-нагоре. Просто си представяш звука от удара, как костите и плътта се размазват на тротоара, но реално не чуваш нищо. Мерин не го беше видяла да пада, нито пък чу удара, но погледна през перилата, защото това беше единственото, което можеше да направи, за да не се разкрещи. Шестнайсет етажа по-надолу малкото тяло изглеждаше почти нереално.
Може би, ако не беше паднал от такава височина, а от шестия или осмия етаж… Може би, ако не беше тъмно, а през деня, и беше успяла да огледа добре тялото на Сал-старши и как е умрял, щеше да вземе друго решение. Но сега беше след полунощ, а на тротоара нямаше никого.
— О, боже, Мерин, о, боже мой, какво направих… — Сал се тресеше и плачеше, а думите му излизаха почти нечленоразделно.
— Шт — започна тя, докато реалността от случилото се ги обгръщаше в студената си прегръдка. Постави пръст на устните му и го придърпа обратно в апартамента. — Никога повече не го казвай, разбираш ли? Чуй ме, Сал! Слушаш ли ме?
Той кимна, но погледът му беше празен. Беше изпил няколко бири, но това беше преди повече от час. Не беше пиян, а в шок.
— Двамата бяхме във всекидневната, а ти отиде до тоалетната, преди да си тръгнем. Аз отидох на балкона да потърся баща ти, за да му пожелаем лека нощ, но не го намерих. Когато погледнах през парапета, видях тялото му. Обадих се на деветстотин и единайсет…
— Мерин, не…
— Обадих се на деветстотин и единайсет — повтори тя и взе безжичния телефон, — защото се беше случила ужасна трагедия. Шибаният ти пиян баща е паднал през шибания балкон. Ти не си бил на терасата или близо до него, когато се е случило. Разбираш ли ме?
Той кимна, а тя се обади. И полицаите им повярваха. Няколко от гостите на партито свидетелстваха, че бащата на Сал се беше напил и се е препъвал насам-натам из апартамента. Все пак имаше навика да се наранява, когато беше пиян. Веднъж, когато Сал беше още в гимназията, беше паднал върху едно огледало и си беше раздрал лицето.
