Тя захлупи лице в шепите си и се разплака.
— И ме оставяш като баща ми.
— Не бъди глупава — сопна се Джей Ар. — Чуваш това, което искаш да чуеш, не това, което ти казвам. Казвам ти открито какво мога и не мога. Баща ти, като един пълен идиот, какъвто е, никога не постъпи като мен. Вместо това обеща неща, които не можа да изпълни. Ти си на осемнайсет години, но си много по-мъдра за възрастта си, Ем Кей. Вслушай се в разума си, а не в сърцето. Трябва да се научиш да се грижиш за себе си, иначе няма да оцелееш в този шибан свят. Не бъди зависима от мен, чуваш ли? Не бъди зависима от никого.
— Имам чувството, че те губя.
— Това е невъзможно — каза той нежно и се наведе към нея.
Тя знаеше, че ще я целуне и въпреки че можеше да се отдръпне, не го направи. Искаше да почувства устните му върху своите. Усещането, че са някак свързани.
— Защото никога не си ме имала.
Устните им се срещнаха и усещането беше едновременно най-хубавото и най-ужасното нещо, което някога бе изпитвала.
От този момент Макензи научи, че когато някой не те обича, има два пътя, по които можеш да поемеш. Първият е да срещнеш някого другиго и да опиташ отново. И отново. И отново. Докато един ден, ако имаш късмет, не срещнеш човека, с когото трябва да бъдеш. Онзи, който те обича и който иска да прекара живота си с теб. Но все пак няма гаранция, че ще го намериш, а и дори да го намериш, не значи, че връзката ви няма да се разпадне.
Вторият е никога повече да не опитваш. Приемаш, че любовта е ужасна. Любовта е болезнена. Любовта взема от теб повече, отколкото ти дава. Но в такъв случай какъв е смисълът? И спираш да я преследваш. Прекарваш времето си, с когото си поискаш, без да имаш никакви очаквания, с ясното съзнание, че единственото сигурно нещо, на което можеш да се довериш, е настоящият момент.
В мига, в който спря да се преструва и наистина остави зад себе си всички очаквания, които имаше относно Джей Ар, тя започна да оценява истинската стойност на отношенията им. Гледаше приятелите си как преживяват болезнени раздели и беше щастлива, че това не може да се случи на нея. Както Джей Ар беше казал — не можеш да загубиш нещо, което никога не си имал.
През четирите години, докато учеше в Художествената академия в Бойзи, двамата с Джей Ар продължиха да поддържат контакт от време на време, а когато се озовяха на едно и също място, прекарваха всяка секунда заедно. Когато се премести в Сиатъл заради магистратурата, Макензи дори остана при него, докато си търси апартамент. Продължават да правят секс, но само понякога и то когато обстоятелствата са подходящи. Обсъждат хората, с които се срещат, но най-често Макензи говори за мъжете, с които излиза, тъй като не изгаря от особено желание да слуша за сексуалните приключения на Джей Ар с други жени. Той я съветва често.
Веднъж ѝ беше дал съвет как да постъпи с Пол и нещата се наредиха доста добре. Последния път, когато Макензи видя Джей Ар, той я беше попитал как вървят нещата с Дерек. Приключенията ѝ с женени мъже го възбуждат и колкото повече детайли му споделя, толкова по-голяма е вероятността после да правят секс. Но по някаква причина той изглежда изключително заинтригуван от Дерек. Заради изчезналото дете.
Макензи го разбира. Трудно е човек да разграничи Дерек и историята, която почти всички новинарски емисии бяха излъчили. Сиатъл беше богат на милионери, благодарение на факта, че едни от най-големите и успешни компании имаха седалище в града. „Амазон“, „Майкрософт“, „Старбъкс“, „Костко“, „Нордстром“. При други обстоятелства никой не би различил човек като Дерек от останалите успели бизнесмени.
Но изчезналото дете го правеше специален.
— Дава ли ти пари? — попита я Джей Ар.
— Понякога — отговаря тя. — По малко за това-онова, ако е наясно, че имам нужда.
— Би трябвало да ти дава повече от малко. Този тип е фрашкан с пари. Наградата за изчезналото му дете е един милион долара. — Той потърси нещо в телефона си и когато го намери, ѝ го показа.
Беше статия за „Пауър Органикс“ в едно списание за бизнес.
— Само миналата година компанията му има триста милиона от продажби.
— Дай да видя — каза Макензи, опитвайки се да грабне телефона от ръката му. Джей Ар не ѝ позволи, но тя не се изненада. Мъжете се държаха странно, когато станеше дума да вземеш телефона им.
— Трябва да ти купи мезонет — продължи Джей Ар, а тя почти можеше да види как се задвижват малките зъбчати колелца в мозъка му. — На твое име. Така че, ако връзката ви приключи, ще си имаш поне това. Ще е като да си ударила джакпота, без реално да си го ударила, ако разбираш какво имам предвид.
— Отношенията ни с Дерек не са такива — отвърна Макензи. — Не сме на този етап и може би никога няма да бъдем. Той не е Пол, който беше обсебен от мен. Дерек ме търси само когато му е удобно и никога не ме предупреждава по-рано от ден-два преди това.
