— Защото го оставяш той да диктува правилата. Твърде достъпна си. За мъж като него нещата са забавни само когато представляват някакво предизвикателство. Само когато мисли, че има възможност да не си негова. — Джей Ар продължи да рови из телефона си, когато попита: — А как стоят нещата с жена му?
— Не говори много за нея, но явно двамата почти не се виждат. Веднъж спомена, че трудно преживява изчезването на детето. Мисля, че затова мрази да се прибира вкъщи — отговори Макензи. — За да не трябва да се бори и с това. С нея.
— Защо не се разделят тогава?
— Страхува се, че тя ще се самоубие.
Джей Ар извъртя глава рязко:
— Наистина ли? Той ти го каза?
— Не и по този начин — вдигна рамене Макензи. — Но случилото се я е смазало напълно. Веднъж, след като бяхме пили доста вино, той спомена, че някъде месец след като детето изчезнало, са я приели в болница. Напълнила си ваната и изпила шепа хапчета. Намерил я тъкмо навреме. Държали я в психиатричното отделение пет дни.
Не можеше да разчете изражението на Джей Ар, но я притесняваше.
— Какво?
— Няма начин да продължат дълго така — отвърна той, но изглеждаше, сякаш говори повече на себе си, отколкото на нея. — Преживели са твърде много. В един момент ще се разделят окончателно. Звучи сякаш са на път. Мисля си, че… — Той спря за миг, внимателно подбирайки думите си. — … е възможност. За теб.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Може би този ще е твоят човек.
Макензи се засмя.
— Колко точно си надрусан? И откога вярваш в брака?
— Не вярвам в брака. Вярвам в парите, а той има много. Повече от всички останали.
— Не го обичам, Джей Ар — възрази тя, но това, което наистина имаше предвид, бе, че той не я обича. Не искаше да го каже на глас. Не искаше Джей Ар да знае, че я е грижа.
Той сви рамене:
— И какво от това? Ще цитирам легендарната Тина Търнър: „Какво общо има любовта“?
— Няма да разбия нечие семейство.
— Златотърсачка, любовница, която разбива семейства — едно и също е.
Не, не е. Въобще. Макензи никога не беше харесвала определението „любовница, която разбива семейства“. Тя не е любовницата, която разбива семейства, нито пък е жената, заради която баща ѝ ги изостави.
Мъжете сами си разбиват семействата.
Разбира, че Джей Ар се опитва да помогне да извлече максимума от ситуацията, защото рано или късно връзката ѝ с Дерек ще приключи. Аферите с женени мъже винаги приключват по един или друг начин. Или ще се превърне в нещо „истинско“ и Дерек ще напусне жена си, за да помоли Макензи да остане с него завинаги, или всичко ще отшуми и той ще остане с жената, за която се е оженил. При всички случаи това, което имат сега, нямаше да продължи завинаги. Невъзможно е.
Особено защото Дерек все още обича жена си.
Той рядко споделя с Макензи за семейството си, но ги сънува. Най-вече сина си. През цялото време. По време на пътешествието им до Ню Йорк Дерек беше извикал името на Себастиан толкова силно, че я събуди посред нощ. Тя светна лампата, за да види как Дерек се мята до нея с коса, сплъстена от пот.
— Събуди се — каза Макензи и го разтърси. — Дерек, събуди се. Сънуваш кошмар.
Той отвори очи внезапно, сякаш напълно буден, когато лицето му се сви:
— О, господи, не можах да го стигна. Той беше точно там, но аз не можах да го стигна навреме.
— Шт. — Макензи изгаси лампата и легна до него. — Всичко е наред. Беше просто сън. Опитай се да заспиш пак.
На следващата сутрин никой не спомена случилото се. Тя не беше сигурна, че Дерек си спомня и така и не повдигна въпроса. Но понякога, когато говори насън, се чува и името на Мерин. Не често. От време на време. Всъщност първият път, когато Макензи го чу да изрича на глас името на жена си, беше нощта след кошмара. Тонът му беше натъжен, думите му ясни.
И той каза: „Мерин, съжалявам. Боже, Мерин. Толкова съжалявам“.
Три дни и никакви съобщения от Дерек.
Макензи си мисли за него, докато бърше масата до прозореца с почистващи кърпички и салфетки заради малкото дете, което беше повърнало няколко минути по-рано. Счита я за масата на Дерек, защото той винаги сяда там. Обича да наблюдава хората и да държи безценния си Батмобил под око. Никога не би си признал, но обожава, когато хората се заглеждат в мазератито. Веднъж двамата с Макензи седяха на същата тази маса, когато две колежанки се бяха спрели на тротоара пред колата, за да се огледат, след което едната се подпря на колата, а другата я снима. После двете си размениха местата и първото момиче снима приятелката си. След като приключиха със снимките, те се отдалечиха с бърза крачка, смеейки се, очевидно доволни, че имат снимки, които да публикуват в Инстаграм.
Макензи проверява телефона си и игнорира имейла от хосписа, в който живее майка ѝ. Напомнят ѝ, че скоро трябва да плати таксата за следващия месец. Планирала е да внесе парите от Дерек по кредитната си карта и да си плати сметките. Когато може да използва и виза картата си, ще плати и таксата на майка си. Можеше да е по-зле.
Било е и по-зле.
