Решава, че няма да е фатално, ако все пак му пише. Три дни ни вест, ни кост е доста време и всеки би проверил какво се случва. Незнанието какво става я принуждава да изпрати на Дерек възможно най-невинното съобщение, за което може да се сети. Една думичка.
Хей.
Изчаква. Нищо. Връща телефона в джоба си и въздиша тежко.
Масата вони на белина, но поне най-накрая е чиста. Защо родителите винаги правят така? Майката на момиченцето, което беше повърнало, твърдеше, че се чувства ужасно заради бъркотията, но въпреки това с удоволствие беше оставила на Макензи да почисти. Поне ѝ плащат да го прави. Какво положително има на това да си родител? Котките са за предпочитане пред децата. Почистват се сами още от първия си ден.
— Знаеш ли какво е да имаш дете? — беше ѝ казала веднъж майка ѝ, когато Макензи беше едва на осем. Беше я помолила да остане да спи при най-добрата си приятелка, Бека. — Сякаш сърцето ти излиза през вратата на два крака, уязвимо и беззащитно. Ужасяващо е.
Не, благодаря. Животът е достатъчно труден и няма нужда още едно малко човече да става част от битката.
Не е мислила за Бека от години. Макензи може да преброи близките си приятелки на пръстите на едната си ръка. Бека в началното. Дженел в гимназията. И Изабел, съквартирантката ѝ, докато следваше в бакалавърската си програма.
Често си мисли за Изабел. Срещнаха се още първата седмица, когато Изи бе дотътрила в стаята им огромен куфар. По-късно Макензи щеше да научи, че е наполовина пълен с козметика и продукти за коса. Изи беше получила стипендия за танци и единствената цел в живота ѝ беше да си намери богат съпруг.
— Не е като да не вярвам в себе си — беше казала тя съвсем радушно, докато ядяха пица онази вечер. Беше отхапала огромно парче, което по-късно щеше да повърне, но това беше без значение. — Мечтата ми е да танцувам професионално. Но мога да си счупя глезена още утре. И тогава какво? Нямам никакви други умения. Затова пък си имам Дейвид. Той е моят План Б.
Намериха общ интерес в лицето на по-възрастни мъже. Гаджето на Изи беше хирург на четиресет и три години, а Макензи се виждаше с Шон, който бе трийсет и девет годишен брокер, с когото се беше срещнала на тренировките по йога. Но за разлика от Дейвид, Шон беше женен.
— Никога не бих излязла с женен мъж — каза Изи и сбърчи идеалното си носле от недоволство. — Но няма да те съдя. Ти си знаеш най-добре.
След първата година двете се изнесоха от общежитието и наеха малък апартамент извън кампуса. Макензи все още се срещаше с Шон, който си имаше доста проблеми вкъщи, защото жена му беше заплашила, че ще го напусне и ще вземе децата със себе си. Макензи усещаше, че той губи интерес. Изи пък беше заменила хирурга с нов по-възрастен мъж, който се казваше Рик и обожаваше да пътува. Когато не беше на лекции, Рик я водеше в Мексико, Барбадос, Париж и дори на един средиземноморски круиз. Само че Изи твърдеше, че е било ужасно скучно, защото средната възраст на другите пасажери на кораба е била около единайсет милиарда години.
— Никога няма да се кача на „Холанд Америка“ — заяви тя, когато се прибра. — Всички си лягаха най-късно в девет. Какво изпуснах? Как е Шон?
— Почти съм сигурна, че скъса с мен — отговори Макензи потиснато. — Преди няколко дни на вечеря ми каза, че има нужда от пространство и да прекара време с децата си. Дори ми даде пари. Беше сякаш ми дава… обезщетение.
— Колко ти даде?
— Хиляда. — Макензи не знаеше какво трябва да изпитва по въпроса. — Извади една пачка, плати сметката и ми даде останалото.
— А ти какво му отговори?
— Благодаря.
— Момиче, на нищо ли не съм те научила? — Изи завъртя очи. — Никога не приемаш първата оферта. Това са преговори. Ако иска да се разкараш, трябва да ти плати да го направиш. Хилядарка? Мамка му. Дейвид ми даваше толкова всеки месец, просто така.
— Какво трябваше да направя?
— Трябва да погъделичкаш егото му, да го разчувстваш и да събудиш защитническата му страна. Да кажеш нещо от сорта на „О, еха, хвана ме неподготвена“. — Докато говореше, гласът ѝ се смекчи, а по лицето ѝ се изписа тъга. — „Не искам да те загубя. Връзката ни беше истинска за мен и не съм готова да те пусна да си отидеш“.
Макензи се засмя гръмко.
— Е, стига де. Няма как да му кажа всички това, без да избухна в смях.
Изи не се засмя.
— Тогава започни да се упражняваш. Раздялата ви трябваше да му струва много повече от една хилядарка. Когато скъсахме с Дейвид, той ми даде десет.
— Десет хиляди?
— Мислиш, че за тях имат значение ли? Такива пари не са нищо за хора като тях. Просто лош късмет някой уикенд, докато играят покер. — Изи въздъхна и поклати глава. — Знаеш, че не бих излязла с женен мъж, но щом ти ще го правиш, поне спечели нещо от цялата тази работа. Цените за професионални гаджета се покачват, ако мъжът си има жена. Такива мъже има какво да губят.
Макензи за първи път чуваше термина „професионално гадже“.
— Както казах, преговаряш за… — Изи се наведе към нея. — … за толкова, колкото струваш.
— И как, по дяволите, да го направя?
