Жив ли си?
Ха-ха, доколкото може човек да е жив в Просър.
Пак ли си там? Всичко наред ли е с майка ти?
Мерин е изненадана, че се е върнал.
В болницата сме, правят ѝ разни изследвания заради черепната травма.
Мамка му! Не може да го разпитва какво е станало с Джулиан, докато е в болницата с майка си.
Предай ѝ поздрави. Кога се прибираш?
Довечера, ще съм в бара.
Ще намина. Трябва да поговорим.
Трите точки, които индикират, че Сал пише, се появяват на екрана и после изчезват. Очевидно не е сигурен как да отговори.
Добре.
Отговорът идва секунда по-късно.
Ако Сал знаеше нещо за Макензи и Джулиан, то явно Мерин трябваше да изчака да го научи.
Денят ѝ минава неусетно благодарение на натоварения ѝ график. Последният ѝ ВИП клиент има час за осем вечерта. Без да иска, е изцапала роклята си с боя и ще трябва да се преоблече, преди да отиде в бара. Така или иначе дънките са по-подходящо облекло за заведението на Сал.
Мерин намира любимите си дънки в гардероба и посяга към удобен чифт ботуши, когато забелязва нещо необичайно. Нещо, което не беше забелязала по-рано сутринта, когато се обличаше за работа.
Най-скъпият ѝ чифт „Лубутен“ не са си на мястото.
Дизайнерските обувки с кристални панделки са истинско разхищение на пари и проява на глезотия. Мерин си ги е купила само за най-специалните случаи. Сега са преместени от обичайното си място на най-долния шкаф и са оставени на нивото на очите ѝ до колекцията от чанти. Едната обувка е поставена така че да се вижда червената ѝ подметка. Самият чифт е аранжиран като за снимка.
Това дело на Дерек ли беше, или на Даниела?
Мерин се замисля за секунда. Дерек никога не се е интересувал от обувките ѝ, а през десетте години, през които работи за тях, Даниела никога не е докосвала нещата ѝ. Последния път, когато Мерин беше носила тези скъпи обувки, беше Коледния бал още преди две години, преди да отвлекат Себастиан.
Тя връща скъпите обувки на мястото им и намира малка смачкана хартийка. Мерин я вдига и я оглежда. Касова бележка от таксиметровата фирма „Съншайн Ко“. Вероятно е на Дерек. Той често се обажда за такси — предпочита ги пред „Юбер“. На Мерин това ѝ се струва забавно, защото той вероятно никога не е ползвал услугите на „Юбер“. Тя тъкмо се кани да смачка касовата бележка, когато забелязва датата и часа на нея. Отпреди два дни е, когато с Дерек са били в Уислър. Мерин се взира в малката невинна хартийка, която едва не изхвърли. Отнема ѝ секунда да осъзнае какво значи това.
Някой е влизал в дома им, докато ги е нямало.
Барът на Сал е пълен, въпреки че е понеделник. „Моряците“ имат мач, което обяснява защо всички носят бейзболни фланелки.
Мерин рядко идва в заведението вечер. Не е свикнала да се опитва да си проправя път измежду огромния брой посетители, които крещят на телевизора, нито пък с групите мъже, които я следят с поглед. Някак ѝ е странно, че е сама насред претъпкания бар, но вече беше отказала предложението на Дерек да я придружи.
Тъкмо излизаше от тях, когато съпругът ѝ се прибра. Мерин му каза къде отива и той я изненада:
— Ще дойда с теб.
Още един знак, че нещата помежду им са различни. Седмица по-рано щеше просто да си замълчи.
— Отивам да изпием набързо по бира. — Мерин беше притаила дъх. — Казах му, че ще се отбия. Майка му не е добре.
Наясно е, че Дерек не харесва Сал, въпреки че никога не го е казал директно. Сал си има доста трески за дялане и понякога може да е твърде остър, което озадачава Дерек, защото знае, че е израснал в добро семейство. Винарната е известна и носи със себе си пари и дълга семейна традиция. Сал твърдеше, че не иска да има нищо общо нито с парите, нито със семейната традиция. Дерек, който произхожда от бедно семейство, не разбираше защо някой би се отказал от всичко това.
— Ти си добра приятелка — отвърна той. — Добре, ти отиди, а аз ще свърша малко работа у нас.
— Няма да се бавя. — Мерин издиша облекчено.
Протяга се на пръсти и го целува по устните. Съпругът ѝ си открадва още една целувка, преди да я пусне.
— Ще те чакам.
Дерек се старае. Нещо, което е едновременно прекрасно, но и дразнещо. Пропастта, която беше зейнала между тях след отвличането на Себастиан, все още не е запълнена, но изглежда по-малка. Любовта им е странна смесица от привързаност, гняв и възмущение и ще отнеме доста време, преди двамата със съпруга ѝ да успеят да заличат времето на отчуждение. За първи път от месеци обаче тя има някаква надежда, че може да успеят. За първи път, след като синът им беше отвлечен, Мерин чувства, че бракът ѝ е отново приоритет.
Поне днес. Не е сигурна как ще се почувства, когато разбере какво наистина се е случило с Макензи.
