Докато си проправя път измежду хората, Мерин вижда Джини — сервитьорката, с която Сал спи. Знае, че Сал може да прави каквото си поиска, но е някак раздразнена от мисълта, че спи точно с тази сервитьорка. Джини държи табла, пълна с бири, в едната си ръка, и когато вижда Мерин, се намръщва. Двете са на по-малко от метър разстояние и тя осъзнава, че сервитьорката е доста по-млада, отколкото си е мислила. Беше решила, че Джини е на около трийсет, но сега, когато я е видяла отблизо, осъзнава, че е на възрастта на Макензи.
„Ох, Сал, наистина ли?“ — мисли си тя.
Насилва се да се усмихне и пита:
— Сал тук ли е?
— В офиса. Каза да ти кажа, когато дойдеш. — Джини посочва с глава към задната стаичка и продължава да раздава бири.
Барът избухва в одобрителни възгласи. Мерин минава покрай някакъв непознат, който ѝ предлага ръката си за пет. Тя я плясва и продължава към задната стаичка. Зад бара има дълъг коридор, който води до офиса на Сал. Тоалетните са вляво, а кухнята и офисът — вдясно, макар че, ако трябва да е честна, едва ли щеше да нарече малкото помещение офис. Вътре има място само за едно бюро и два стола.
Сал вдига глава, когато Мерин почуква на отворената врата.
— Ехо — казва той, — затвори вратата, моля те. Не мога да си чуя мислите заради целия този шум.
Мерин я затваря и лудницата от бара притихва значително. Сал ѝ дава знак да седне и тя потъва в стола срещу неговия.
— Вече ти липсвам, а? Обикновено не мога да те видя два пъти в една седмица. По дяволите, напоследък не те виждам повече от веднъж месечно.
Трябват ѝ няколко секунди, за да осъзнае, че Сал изглежда някак раздразнителен и нервен. После си спомня защо. Той все още не знае, че причината да дойде са Макензи Ли и Джулиан. Вероятно си мисли, че ще говорят за това, което се беше случило помежду им преди няколко дни. Все пак двамата бяха спали заедно. Сигурно очаква, че Мерин е дошла да му каже, че е било огромна грешка и няма да се повтори.
Нямаше да е далеч от истината.
— Искам да знаеш, че не съжалявам. — Гласът ѝ е мек и очите на Сал се разширяват.
Изглежда изненадан.
— Аз също.
— Но няма да се повтори. — Тя се усмихва, за да смекчи думите си. — Аз съм омъжена за друг, Сал. Ти си най-добрият ми приятел и сега не мога да понеса повече промени.
— Значи с Дерек сте решили да се опитате да оправите отношенията си. — Гласът му е напрегнат.
— За момента.
Той кимва рязко. Мерин мрази факта, че тя е причината за нараненото му изражение. Сал се опитва да го прикрие, но тялото му е видимо напрегнато, а ръцете му са притиснати към повърхността на бюрото, сякаш се опитва да се сдържи да не удари нещо.
— С Дерек сме заедно от двайсет години — продължава тя, въпреки че Сал знае. — И двамата сме правили чудовищни грешки един спрямо друг.
— А аз те познавам отпреди това — отвръща Сал. — Но ако наистина го искаш, ще се съобразя с решението ти. Не съм очаквал нищо повече.
— Искаше ли нещо повече?
— Има ли някакво значение?
Помежду им се настанява неудобна тишина. Изминават няколко секунди, преди той да махне с ръка:
— Не се тревожи. Разбирам те. Няма за какво да се притесняваш, Мер. Трябва да призная обаче, че да те зарежат два пъти заради един и същи мъж, не е най-страхотното усещане на света. Два пъти.
И двамата знаят, че не го е зарязала. Нито преди, нито сега. Въпреки това Мерин не го поправя. Това е най-малкото, което може да направи за него.
— Това ли е всичко? Можеше да ми го кажеш и по телефона. Нямаше да се засегна.
— Всъщност, това не е единствената причина да дойда. — Мерин се навежда напред и понижава глас, защото се притеснява да не ги чуе някой. — Моля те, кажи ми, че си успял да се свържеш с Джулиан вчера, когато ти писах.
— Джулиан ли? Да, успях. — Тъмните му очи се присвиват. — Защо?
— Макензи е изчезнала.
Сал примигва.
— Кой?
— Жената, с която Дерек се… виждаше.
Хрумва ѝ, че може би никога не е споменавала името ѝ пред Сал. Беше му показала голата ѝ снимка, която си беше сложила за тапет на екрана. След Уислър я беше сменила с една от снимките, които си бяха направили с Дерек.
— Няма я.
Сал се навежда напред.
— Какво имаш предвид под „няма я“?
— Не се е прибирала от вчера. Съквартирантът ѝ е постнал статус във Фейсбук, че я няма.
Мерин изважда телефона си и му показва профила на Тайлър.
— Сега следиш и съквартиранта ѝ ли? — Сал присвива очи.
Също като Мерин, и той се нуждае от очила, но също като нея отказва да ги носи.
— Разбира се — кимва тя. — Бях помолила детективката да се разрови за още детайли около връзката им. Като се замисля, не беше най-гениалната ми идея, предвид това, че почти наех Джулиан да… — Мерин не довършва мисълта си. — Когато ми се обади, тя подчерта, че двама важни за Дерек човека, са изчезнали. Твърди, че той е общото помежду им.
Сал сякаш застива.
— Значи тя разследва гаджето на Дерек?
— Вече не му е гадже! — сопва се Мерин.
