И изведнъж момчето в черно изчезна — излетя от питстопа си цели три секунди преди Джейсън.
Сигурно питстопът му беше продължил само седем секунди.
«Как го направи? — помисли си Джейсън. — По дяволите, наистина е добър!»
Тарантулата свърши и Джейсън натисна газта, за да влезе отново в състезанието.
Продължителност: 01:21 ч.
Обиколка: 27
Три обиколки до края, а на трасето бяха останали седем болида.
Следващата елиминация беше резултат на страхотен сблъсък на коварното крайбрежно трасе: вторият в класирането изгуби два магнитни диска, докато преодоляваше осморките, виещи се под металните арки — магнитните му двигатели не бяха закрепени както трябва при последния питстоп и се откачиха от скоростта.
Резултатът беше страховит челен удар с 500 км/ч в една от дебелите стоманени арки. Последва оглушителен взрив, но пилотът и навигаторът катапултираха частица от секундата преди сблъсъка и оцеляха.
Което означаваше, че когато останалите коли пресякоха старт/финала, този пилот беше елиминиран — четиринайсетата и последна елиминация в това състезание.
Вече всички се бяха отбивали по три път в питстоповете — заради това всички се състезаваха с магнитни двигатели с приблизително еднакво износване.
Бяха останали шест болида. Две обиколки до края.
Сега започваше спринтът към финиша.
Супербърз и свръхнапрегнат. Една грешка и отпадаш. Минути на шофиране под огромно напрежение.
Проверка на класирането:
Джейсън се движеше на пето място.
Момчето в черно и неговият източен «Локхийд-Мартин Прорейсър-5» с номер 1 беше начело.
Джейсън виждаше Барнаби Бейкър — със своя кафеникав «Локхийд» той беше втори.
Трети беше едно французче, което със своето «Рено Х-700» настъпваше Бейкър по задния спойлер, но Барнаби успяваше да проваля всичките му опити да го надмине.
На четвърто място се движеше един червено-бял «Боинг Евърчардж-III». Това беше болидът на Ериъл Пайпър — «Свирачът от Хамелн».
«Браво, Ериъл — помисли Джейсън. — Не мърдай оттам.»
След това караше Джейсън, следван от Айзая Уошингтън на последното място.
Шестте болида взеха завоя в края на правата и за последен път навлязоха в тропическата гора.
Покрай водопада и отново на крайбрежната права.
Фасулска работа.
Влетяха в осморките на крайбрежните арки и най-неочаквано «Аргонавт» се разтресе силно, а задницата се плъзна във въздуха, все едно че се състезаваха по кално трасе. В същата секунда гласът на Сали Макдъф изтрещя в ухото на Джейсън:
— Телеметрията ми направо откачи! И двата ти задни магнита току-що изгубиха мощност!
Джейсън — продължаваше да се бори с волана — изсумтя:
— Забелязах, Сали.
Стоманените арки просъскваха на сантиметри покрай него. Колата на Уошингтън го надмина с рев и «Аргонавт» остана на последно място.
— По дяволите! — изрева Джейсън. — Прецакани сме! Стигнахме чак дотук, а сега…
Наистина бяха прецакани. Само с четири магнитни диска Джейсън не можеше да поддържа високата скорост и нужния контрол.
«Аргонавт» започна да изостава. Обаче Джейсън продължи да кара. Беше решен да завърши състезанието и да спечели 5 точки, които получаваше класиралият се на 6 място, та дори това да означаваше да докуцука до финала дълго след останалите.
Излетя от S-образните завои и пред него се откри широкият залив, който водеше към обратния завой при Порт Артър.
Видя как черният болид с номер 1 се накланя в последния завой с математическа точност — след това изчезна зад огромната каменна колона, следван плътно от Барнаби, който все още успяваше да задържи френския състезател с реното. Следваше Ериъл Пайпър, която се носеше близо до тях.
Точно в този момент се случи.
Колата на Ериъл не взе обратния завой наляво. Вместо това продължи напред, стрелна се надясно и се насочи право към открития океан.
Джейсън се ококори.
— Какво по дяволи… — успя само да изломоти.
Уошингтън взе последния завой — беше доволен, че е минал на четвърто място — и пое към финала.
Обаче Джейсън не откъсваше поглед от летящата кола на Пайпър.
Тя беше започнала силно да се тресе и да занася надясно — в напълно погрешна посока — и се стрелна в далечината в суперширок завой.
— Нещо не е наред — измърмори Джейсън. — Ако беше изпуснала завоя, вече щеше да се е върнала на трасето…
И тогава му светна.
— Изгубила е контрол над колата!
И докато го казваше, видя последният обратен завой да лети към него и изведнъж се изправи пред избор: да спечели 6-те точки за класирането на пето място или да помогне на Ериъл.
Бъг отбеляза, че от училището ще пратят спасителни екипи, за да приберат Ериъл.
— Не — възрази Джейсън. — Погледни я. Отдалечила се е твърде много. Няма да стигнат до нея навреме. Ние сме единствените, които можем да ѝ помогнем.
И взе решение.
Вместо да вземе последния остър завой наляво, Джейсън наклони «Аргонавт» надясно и полетя с рев след изгубилата контрол над колата си Ериъл.
Журналистите никога не бяха виждали нещо подобно.
Че заради голямото напрежение «Свирачът от Хамелн» беше пропуснал последния завой — това не беше нищо ново. Обаче това, че «Аргонавт» се понесе след него в далечината — беше!
