— Спомняш ли си онзи магнитен диск, който се скапа още в началото на състезанието и те принуди да се прибереш за питстоп в Обиколка 5? Ами проверих и него. И той не беше зареден догоре. Същото количество. Десет процента.
— И според теб какво означава това? — попита Джейсън.
— Означава — бавно отговори Сали, — че или сме направо галактически кутсузлии, щом в нашия дял части попадат три наредени магнитни диска…
— Или…?
— Или че някой ни е скроил номер — отсече Сали.
Казаното увисна във въздуха.
— Някой е уредил да получим три прецакани магнитни двигателя от училищния отдел за части и оборудване. Помисли малко. За състезанието взех осемнайсет магнитни диска — три комплекта по шест. Днес в течение на състезанието щяхме да използваме и трите комплекта. Така че щяхме или да отпаднем, или да се наложи да влезеш за подранил питстоп. Джейсън — тя се намръщи, — мисля, че днес някой саботира колата ни.
След няколко минути дойде Ериъл Пайпър. Медийната буря беше изтръгнала нужното ѝ от нея — малко думи, който да подплатят снимките и кадрите — и беше продължила по пътя си.
— Ето го моя рицар в блестяща броня — каза тя.
— Здрасти — отговори Джейсън и представи Сали и Бъг.
— Благодаря за помощта и за разбирането, че не мога да катапултирам.
— Забрави. — Джейсън махна с ръка. — Ти щеше да направиш същото.
Ериъл поклати глава.
— Джейсън, не съм толкова сигурна. За някои от нас героизмът не е първичен инстинкт. Въпреки това благодаря.
Изгледа го и продължи:
— Има и още нещо. Моят старши механик Боти проведе няколко бързи диагностики на колата. Изглежда, някои от магнитните дискове са били пипани преди състезанието — източена е деветдесет процента от заредената енергия. Освен това бордовата ми електроника била заразена с компютърен вирус, програмиран да заработи към края на състезанието — затова изгубих контрол над колата в последната обиколка.
— Не е за вярване… — каза Джейсън. — Ние също получихме прецакани дискове, но не са ни качили вирус.
Ериъл впери поглед в него.
— Някой не е искал да завърша това състезание. А ако не беше ти, всичко щеше да завърши зле. Много по-зле. Джейсън, страх ме е. Мисля, че някой иска да ме разкара от училището завинаги.
Трета частВътрешни врагове
Нямаше почивка за Джейсън и неговия отбор след страхотната драма по време на Състезание 1.
Състезанията следваха едно след друго — по две на седмица, като обикновено се провеждаха във вторник и четвъртък; а през останалите дни ходеха на училище.
Едно нещо се изясни много бързо: момчето в черно, победителят в първото състезание, беше много добър пилот.
Той спечели и Състезание 2.
И Състезание 3 също.
Във второто състезание Джейсън успя да финишира пети, но беше НЗ (тоест не завърши) в Състезание 3 заради друг тайнствен механичен проблем: този път бутилка разредена охладителна течност.
Момчето в напълно черната Кола №1 всеки път печелеше с по километър преднина. И всеки път като сянка го следваше неговият съотборник Барнаби Бейкър. В резултат двамата оглавяваха класирането с 30 и съответно 27 точки.
Техният треньор Зороастро се разхождаше наперено из училището, както се полага на треньор, под чието ръководство са двамата най-добри сред състезателите. Зад затворени врати други се оплакваха, че двамата състезатели на Зороастро нечестно
Джейсън трябваше да зададе само няколко въпроса, за да разбере кой е този талантлив младеж.
Казваше се Зейвиър Зонора и излезе, че е племенник на Зороастро. Беше благословен не само със замайващо красива външност, голямо пилотско умение, невероятно спортно родословие и най-модерния модел на «Локхийд-Мартин», но имаше и още едно предимство.
Беше
Ама съвсем истински принц. Родителите му бяха кралят и кралицата на Монези — малка суверенна европейска държава недалеч от Монако.
Винаги когато минаваше, момичетата механици в спортното училище започваха да се кискат и да си шепнат. Майките на момичетата от доброто общество в Хобарт го молеха да посещава техните приеми: надяваха се, че младият принц може да хареса дъщерите им.
Джейсън и Бъг го срещаха от време на време край боксовете. Един път Джейсън му се усмихна и подвикна: «Здрасти, Зейвиър».
Принцът замръзна насред крачка. Обърна се.
— Ако държиш да говорим, ще се обръщаш към мен с «принц Зейвиър» или «Ваше Височество» — заяви, преди да продължи пътя си с вирнат нос.
— Да бе — подхвърли Джейсън зад гърба му. — Ама на куково лято.
Животът в училището за пилоти просто не спираше.
Часове, състезания, домашни, сън.
На Джейсън му беше трудно да се справя с бързането, което цареше в училището.
Харесваше му да се състезава всеки втори ден, но след това се връщаха в класната стая да го анализират. След анализа право в симулатора, състезателната лаборатория или на питстоповете, за да тренират ли, тренират.
Най-лошото беше, че за него и Бъг беше направено специално изключение, за да могат да взимат редовните си часове между тези по пилотиране.
