Резултатът беше повече информация, отколкото Джейсън беше поемал през целия си живот, и това понякога се оказваше истинска мъка. Макар определено да беше умен, той никога не се беше чувствал уютно в разграфения по часове училищен живот. Единственото, което можеше да направи, беше да гледа да не изостава.
Разхвърляни между часовете му по пилотиране бяха редовните упражнения в гигантската училищна центрофуга — огромна механична ръка. В единия край беше монтирана кабина на болид, който описваше бързи окръжности. Подобно на стария динамичен симулатор на полети на НАСА, центрофугата беше създадена да тества поносимостта на всеки състезател към ускорението.
Джейсън неизменно губеше съзнание около 8 G, което беше среден резултат. Някои други пилоти и навигатори издържаха до 8,7 или 8,8, преди да обърнат очи. Беше изненада, когато се оказа, че ученикът, който издържа на най-високо ускорение, е… Бъг.
Малкото момче успяваше да устои на удивителните 9,3 G в центрофугата — и плюс това да изпълнява някои физически и умствени задачи. Докато мнозина от останалите момчета се задавяха или повръщаха, докато бяха в центрофугата, Бъг пищеше от удоволствие като дете на въртележка.
Джейсън и Бъг имаха собствено помещение в източното крило на спортното училище.
То представляваше високотехнологичен апартамент на три нива — с вградени в стената койки, разгъващи се дивани и дори пожарникарски кол за по-бърза връзка между трите нива. Всъщност апартаментът беше с детски размери и това го превръщаше в най-уютната бърлога на света. Освен това от него се откриваше възхитителна гледка към залива Сторм.
На Джейсън му харесваше, харесваше му и независимостта, която му осигуряваше това жилище.
Но Бъг беше друг.
Въпреки удивителните си математически способности (и невероятните резултати в центрофугата) той си оставаше тихо малко 12-годишно момченце от прашен пустинен градец, на което липсваха мама и татко.
Затова Джейсън седеше с него до късно през нощта, пишеха дълги имейли и когато след няколко минути идваше отговорът, Бъг подскачаше от радост.
След това си лягаха, а после изведнъж се разнасяше звънът на будилника и беше дошло време за следващото състезание.
А какво разнообразие от състезания имаше!
Състезания на вратички, ендуро, спринт и последният отпада. Трасетата също не отстъпваха по разнообразие.
Обаче след 15 състезания класирането не изглеждаше никак добре за Джейсън и «Аргонавт».
Принц Зейвиър беше спечелил удивителните пет от всички петнайсет състезания, получавайки по 10 точки за всяка победа. В другите състезания беше свършвал на предни позиции и така беше събрал смайващите 118 точки от 150 възможни.
От всичките двайсет и пет състезатели в дъното на класирането чезнеше:
След безплодните им усилия да завършат Състезание 1 и 3 шампионатът за Джейсън и Бъг беше започнал в дъното на класирането.
Оттогава бяха успели няколко пъти да завършат и на почетната стълбичка, главно в състезания на вратички и в свръхдългите ендуро (състезания на дълги разстояния, които продължаваха по няколко часа) — точките, които спечелиха, ги изкачиха малко по-нагоре в касирането.
Обаче в и след Състезание 9 отново бяха сполетени от технически проблеми.
След произшествието с «източените магнитни дискове» в Състезание 1 Сали Макдъф беше започнала да проверява нивото на заряда в магнитните дискове. В Състезание 9 и 12 тя откри, че
А изскочиха и други технически проблеми.
В Състезание 13 охладителната течност отново се оказа разредена. Появи се и някакъв тайнствен компютърен вирус, който пречеше на Тарантула да работи нормално. Имаха усещането, че във всяко състезание се борят срещу цяла армия злобни гномчета, които непрекъснато им причиняват неприятности. Само с огромни усилия изобщо успяваха да завършат.
Затова един ден Сали отиде в училищния отдел за части и оборудване да разследва проблема с фалшивите части и след час се върна пламнала от гняв.
— Тъп мазен боклук! Момчето на тезгяха просто ме изгони — изръмжа тя. — Каза: «Извинявай, скъпа, но не сме ние. Вероятно не си се грижила достатъчно за частите, които са ти дали». Скъпа? Скъпа!? Казах му, че сме получили шест изтощени двигателя, а той просто се вторачи в мен и вдигна рамене. Все едно че говорех на някоя от статуите на Великденския остров.
Техният учител, Скот Сиракюз, не прояви кой знае какво съчувствие. Причината беше, че техните колеги по отбор, Уонг и Уошингтън, бяха сред първите пет в класирането, участваха в същите състезания и нямаха никакви технически проблеми.
Това правеше Джейсън да изглежда човек без късмет или още по-лошо — недостатъчно добър.
Красивата Ериъл Пайпър преживяваше същите трудности с магнитните двигатели и дефектни части. След като за малко не катастрофира в Състезание 1, когато компютърен вирус нападна ПК в бокса, тя инсталира нов файъруол, който сякаш реши проблема. В момента беше на 12-о място — добро, но не сензационно класиране за първото момиче, прието в училището за пилоти.
