Щабът на състезанието изпрати два оранжеви пикапа със спасителни екипи — такава беше стандартната практика при подобно произшествие. Обаче те не можеха да знаят, че това не е обикновено произшествие.
«Аргонавт» се носеше ниско над водата; застана до опашката на червено-белия «Свирач» и двете коли започнаха да описват широк десен завой.
— Сали! Дай ми радиочестотата на Ериъл! — извика Джейсън в микрофона.
Сали му я каза и когато «Аргонавт» се изравни с тресящата се кола на Ериъл, Джейсън я видя как се бори с волана.
— Ериъл! Какво става?
— Джейсън, всичките ми магнитни двигатели отдясно изгубиха мощност! Изключиха едновременно точно когато се готвех да взема обратния завой!
— С какъв контрол над болида разполагаш?
— Никакъв! Имам чувството, че всичко спря работа едновременно! Контрола на дюзите го няма! Електрониката не реагира! Дори не мога да загася задвижването, а останалите дискове бързо губят магнетизъм.
Лоша работа. Магнитните двигатели от лявата страна на колата ѝ поемаха цялата тежест и затова губеха мощност два пъти по-бързо. И караха колата да се върти в широк кръг, като я накланяха надясно.
Онова, което влошаваше положението, беше гледката пред тях.
Южните крайбрежни скали на полуостров Порт Артър се издигаха от океана като огромна стена. В основата им се разбиваха високи океански вълни. Широкият десен завой на Ериъл я беше завъртял на 270 градуса: сега тя се носеше на север и щеше да се блъсне в скалите.
— Ериъл! — изкрещя Джейсън. — Катапултирай.
— Не! — викна тя в отговор.
— Не? Да не си мръднала? Защо?
— Джейсън, ако катапултирам, «Свирачът» ще се размаже в скалите и вече няма да имам кола. А без кола ще изхвърча от училището.
— Ако загинеш, също си аут от училището.
— Няма да катапултирам!
Скалите приближаваха.
Бързо. Прострени нашироко. Неподвижни.
До сблъсъка оставаха не повече от десет секунди.
Джейсън мислеше трескаво.
— Добре…
Даде газ и плъзна «Аргонавт» под летящата стремглаво напред червено-бяла кола на Ериъл.
Скалите се приближаваха все повече.
Девет секунди… осем… седем…
Фюзелажът на «Свирачът» хвърляше тъмна сянка върху Джейсън и Бъг — бяха само на педи под него.
Шест… пет… четири…
Скалите вече бяха много близо.
И тогава Джейсън дръпна джойстика назад и «Аргонавт» постепенно се издигна.
Извитата гърбица на въздухозаборника изстърга във фюзелажа на «Свирачът». Широкият плосък заден обтекател също докосна корема на носещата се с висока скорост кола на Ериъл и ѝ предостави нещо подобно на триточкова опора.
Три секунди…
Джейсън натисна газта докрай и пое теглото на две летящи коли с една.
Двата болида започнаха да се издигат, болезнено бавно, балансирайки един върху друг.
Нагоре… нагоре…
Две секунди…
Още нагоре…
Една секунда…
Назъбените скали се извисяваха над тях и се приближаваха с шеметна скорост. «Свирачът» щеше да успее да прелети над тях, но «Аргонавт» май нямаше да се справи.
Твърде късно.
Удар.
Джейсън профуча над скалите с космическа скорост и те откъснаха радиоантената от долната страна на «Аргонавт».
Въпреки всичко беше успял: прелетяха на сантиметри над зъбатите канари и беше избутал колата на Ериъл над тях.
Опасността отмина. Двата сервизни пикапа на Международното училище за пилоти застанаха от двете страни на «Свирачът» и го уловиха в дебел лъч електромагнитна енергия. Стабилността на колата на Ериъл моментално се възстанови и пикапите внимателно я затеглиха към щаба на състезанието.
Джейсън отклони «Аргонавт» и пое към питлейна.
Бъг му каза нещо и Джейсън му изръмжа:
— Млъкни, малко нахално копеленце!
«Аргонавт» се плъзна леко в бокса, където беше посрещнат от Сали Макдъф, Скот Сиракюз и шумна тълпа зяпачи.
Сали се усмихваше широко.
Сиракюз се мръщеше мрачно.
Имаше и зяпачи: фотографи, оператори и журналисти.
— Откачалник! — изрева Сали и го тупна по каската. — Но, млади момко, запомни думите ми: никога повече не излагай моя малък Бъг на подобна опасност!
Джейсън се усмихна, след това се обърна и застана пред Сиракюз.
— Поздравления, господин Чейсър. Ти току-що си спечели име. Но също така не успя да завършиш състезанието, което означава, че изгуби шестте точки, които се полагат за петото място. Ще обсъдим това по-късно.
След което се обърна и си тръгна.
Светкавиците започнаха да проблясват, осветителите пуснаха прожекторите, журналистите се катереха един върху друг и крещяха въпроси. Искаха да разберат какво е накарало Джейсън да рискува живота си, за да спаси Ериъл.
Сред суматохата се чу вик, че Ериъл Пайпър току-що е влязла в бокса си. Ятото представители на медиите хукна натам и Джейсън остана на тишина и спокойствие в бокса заедно с Бъг.
Седна и си пое дълбоко дъх. Бъг се стовари до него.
След няколко минути Сали дойде при тях.
— Току-що проверих задните магнитни двигатели. И знаеш ли какво? Били са заредени само десет процента, когато сме ги монтирали на «Аргонавт».
— Какво?! — възкликна Джейсън. — Откъде ги взе?
— От същото място като всички. — Сали поклати глава. — От училищния отдел за части и оборудване. Всички коли в училището получават чарковете оттам. Обаче има и още нещо.
— Какво?
