Във всеки случай едно от най-важните състезания в спортния календар на училището наближаваше и това много тревожеше Джейсън.
Спонсорският турнир в средата на спортния календар беше специална проява в чест на спонсорите, благодетелите и известните бивши ученици, провеждаше се след Състезание 25 и беше отворен само за онези ученици, които бяха
Спонсорският турнир беше отлична възможност да се покажеш пред някои от големите играчи в професионалния шампионат. Проблемът беше, че Джейсън още не беше печелил състезание, а при 15 вече отметнати шансовете му да спечели някое бяха силно ограничени.
Във всеки случай вече беше време да се заеме с проблемите на своя отбор. Дошъл беше моментът да стигне до източника на всички неработещи части и на разредената охладителна течност — училищния отдел за части и оборудване.
Училищният отдел за части и оборудване се помещаваше в гигантски склад зад боксовете близо до бреговете на река Дъруент. Беше огромна постройка — толкова голяма, че училището беше издигнало върху нея трибуна, откъдето имаше отлична гледка към финалната права.
През един от малкото свободни следобеди Джейсън, Бъг и Сали Макдъф отидоха до входа за ученици и отвориха вратата. Точно в този миг един набит младеж с остригана четинеста глава излезе от отдела.
Сали го изгледа с интерес как се отдалечава и после попита:
— Знаете ли кой е този?
Джейсън изпрати дебеловратия младеж с присвит поглед.
— Не, кой?
— Оливър Кох. Старшият механик на Зейвиър Зонора.
— Така ли?
Влязоха в отдела за части и отидоха до тезгяха, който отделяше посетителите от подобната на пещера вътрешност на складовото помещение. Натрапчива миризма на грес, каучук и охладителна течност изпълваше въздуха.
Посрещна ги млад мъж с лукаво лице, казваше се Върнолд Смайт. Тъкмо бършеше мързеливо изцапаните си с грес ръце с някакъв стар парцал.
— Да? Какво има? — попита той, след като прибра парцала в един от джобовете на крачола на работния си гащеризон.
— Аз съм Джейсън Чейсър. Отбор «Аргонавт». Имахме затруднения с части, взети от отдела. Магнитни двигатели, които не са заредени на сто процента, и разредена охладителна течност.
— Не сте получили дефектни магнитни дискове оттук — каза бързо Смайт. — Това просто не може да се случи.
— Но стана точно така. Бяха заредени само десет процента.
Смайт се наведе над тезгяха.
— Не е вярно! Всеки диск, който излиза от склада, се проверява при изнасяне. — Посочи с брадичка Сали Макдъф. — Старшата ви механичка е прецакала работата. Оставила ги е твърде близо до източник на размагнетизиране или микровълнов предавател.
Сали направо изръмжа:
—
— Случва се. — Смайт вдигна рамене. — А що се отнася до охладителната течност, ние я раздаваме в оригиналните опаковки на производителя със запечатани гърловини. Получих оплаквания и от други състезатели. Едно момче от Индия и онази мацка Пайпър. Вероятно просто ви се е паднала някаква нередовна партида. Във всеки случай ще отбележа оплакването.
В този момент Бъг подръпна Джейсън за ръкава и му прошепна нещо.
Джейсън кимна, след това погледна мазния парцал, който се показваше от джоба на Смайт, и каза:
— Ще имаш ли нещо против, ако преди следващото състезание нашият старши механик присъства на замерването на нашите дискове? Преди да ги изнесе оттук?
Лицето на Смайт се вкамени.
— Не ми харесва тонът ти. Намекваш ли нещо?
— Например какво?
— Нима искаш да кажеш, че нарочно позволявам на определени състезатели да се раздават изтощени магнитни дискове?
— Нека кажем, че ми писна да съм «кутсузлия». Просто искам да се уверя, че утре няма отново да изпитам липса на късмет.
Смайт отговори хладно:
— Аз съм просто подчинен на началника на Училищния отдел за части и оборудване Ралф А. Абът. Той пък е подчинен на Жан-Пиер Леклерк. Какво ще кажеш за следното: донеси ми бележка от него или от моя пряк началник и ще позволя на твоя старши механик да присъства на замерването. Докато не видя тази бележка, защо просто не се разкарате? — Замръзналото му лице се изкриви в коварна змийска усмивка: — Хайде чупката, че си имам работа.
Излязоха от отдела за части и Бъг отново прошепна нещо на Джейсън.
— Да, видях я — отвърна той.
— Какво си видял? — полюбопитства Сали. — Какво си шепнете?
— Бъг видя нещо в джоба на Смайт — обясни Джейсън. — Когато влязохме, Смайт пъхна парцала в джоба си. Но не го напъха достатъчно навътре и Бъг видя отдолу пачка стодоларови банкноти. Не мога да си представя, че омазан в масло склададжия като Върни Смайт ходи на работа с толкова пари в джоба.
— Което означава, че…? — попита Сали.
— Означава, че ги е получил преди малко. Кой беше в отдела преди нас?
— Оливър Кох… — отговори Сали.
— Точно така. Старшият механик на Зейвиър Зонора.
Бъг пак прошепна нещо.
— Не. — Джейсън поклати глава. — Не мисля, че можем да ги пипнем. Още не. Това, че сме видели пари в джоба му, не е доказателство. Обаче смятам, че трябва да държим под око Смайт и отбора на принц Зейвиър.
