— Защото още не съм решила.
— Но това е невъзможно! Напълно невъзможно! При тези обстоятелства всяка жена би взела решение веднага! Сигурна съм, че си решила, още докато си чела писмото, но може би не искаш да ми кажеш.
— Грешиш. Хайде да тръгваме и ще ти кажа по пътя.
Кейт стана и те обърнаха гръб на езерото и поеха по дългия път към вкъщи.
— Не съм решила какво да му отговоря, но ти показах това писмо, за да имам човек, с когото да го обсъдя. Знаех как ще реагираш и бях сигурна, че веднага ще се опиташ да ме накараш да ти обещая.
— Не, не. Не искам подобно нещо.
— Но не мога да се лиша от утехата на твоето приятелство.
— Не, Алис, няма да те карам да ми даваш обещания. Няма да правя нищо, което не искаш. Но нетърпението ми едва ли те изненадва. Нима това не е мечтата, която преследвам цял живот? Нима от години не се опитвам да ви събера? Нима не мисля само и единствено за това? Знаеш ли колко страдах, когато по вина на Джордж годежът ви бе развален? Знаеш ли колко ме заболя, когато прие предложението на онзи мъж от Кеймбриджшир? Нима годежът ви не бе истинско изтезание за мен, въпреки че го търпях мълчаливо? И сега нима си изненадана от радостта ми, че всичко започва да се нарежда така, както искам? Защото това ще се случи, Алис. Може би още не си решила да приемеш предложението му, но щеше веднага да му откажеш, ако това бе твоят отговор.
Не си казаха нищо повече по темата, докато слизаха по склона, но когато поеха по пътеката през гората, Кейт наруши мълчанието:
— Нали няма да му отговориш без преди това да го обсъдиш с мен?
— Във всеки случай няма да му изпратя отговора си, без да ти кажа — отвърна Алис.
— И ще ми позволиш да го прочета?
— Не — каза Алис. — Не мога да ти обещая това. Но ако е неблагоприятен, ще ти го покажа.
— В такъв случай не бих го прочела — отвърна Кейт и се засмя. — Но това ми е напълно достатъчно. В никакъв случай не искам да критикувам любовните слова, чрез които му казваш, че си му простила. Сигурна съм, че ще бъдат прекрасни. О, небеса! Как му завиждам!
Неусетно стигнаха вкъщи и старецът ги срещна на прага, а лъвските му очи блестяха гневно, защото ростбифът вече бе опечен. Държеше грамадния си сребърен часовник в ръка, а той винаги избързваше с около четвърт час. Посочи свирепо към него и потупа по голямата стрелка, която показваше десет.
— Но, дядо, часовникът ти винаги избързва — оправда се Кейт.
— А вие винаги се бавите, госпожице — отвърна гладният земевладелец.
— Още няма пет часа. Нали, Алис?
— И колко време ще ви отнеме да се преоблечете?
— Не повече от десет минути, нали, Алис? Но не е нужно да ни чакаш, дядо.
— Да не ви чакам! Винаги така казват! — промърмори ядосано той. — Сякаш е по-добре да ги чакам, след като месото вече е на масата.
Но нито Кейт, нито Алис го чуха, защото вече се бяха качили в стаите си.
Те не си казаха нищо повече по темата тази вечер, но когато пожела лека нощ на братовчедка си, Кейт й заръча:
— Помоли се за него тази нощ, така, както се молиш за хората, които са ти най-скъпи.
Алис не отговори, но можем да заключим, че направи онова, което искаха от нея.
Алис имаше цяла седмица на разположение, за да напише своя отговор, но го изпрати още преди да е изтекла. „Защо да го държа в напрежение? — рече си тя. — Щом вече съм решила, нямам причина да отлагам.“
Освен това си мислеше, че трябва колкото се може по-скоро да разсея всички съмнения на господин Грей. Тя се бе отнесла много зле с него. Споменът за това ужасно отношение щеше да я измъчва до края на дните й и се чувстваше длъжна да му каже за намеренията си при първа възможност. Алис се опита да се утеши с мисълта, че раната, която му бе нанесла, щеше бързо да зарасне. „Той не е толкова чувствителен, рече си тя.“
Но се заблуждаваше. Господин Грей бе от мъжете, които се влюбват страстно и само веднъж през живота.
Всяка сутрин Кейт я питаше дали е готова с отговора си и на третия ден след Коледа, точно преди вечеря, Алис й каза, че го е написала и изпратила.
— Но днес не събират пощата — отвърна Кейт, която знаеше, че във Вавасор събираха пощата само три дни в седмицата.
— Дадох шест пенса на едно момче да занесе писмото в Шап63 — обясни Алис и се изчерви.
— И какво му писа? — попита Кейт и я стисна за ръката.
— Спазих обещанието си — отвърна Алис. — Сега ти спази своето и не ми задавай повече въпроси.
— Вече имам сестра! Своя собствена сестра! — възкликна Кейт и когато Алис откликна на прегръдката й, тя осъзна, че вече нямаше причина да се съмнява в отговора й.
Двете веднага започнаха да обсъждат бъдещите стъпки, които трябваше да бъдат предприети. Кейт искаше братовчедка й незабавно да пише на господин Грей и малко се уплаши, когато Алис отказа да го направи, преди да е получила отговора на Джордж.
— Нали не си му поставила някакви ужасни условия? — възкликна тя.
— Не съм сигурна какво имаш предвид под ужасни условия — отвърна Алис мрачно. — Условията ми са напълно изпълними и ми се струва, че ще ги одобриш.
