Мъжът с ливреята и ръкавиците бе осигурен и посещението на госпожа Гринаул в църквата предизвика истинска сензация. В действията й имаше съобразителност, която доказваше, че не бе обикновена жена. Тя умееше да предвижда всяка евентуалност и бе готова за всеки спешен случай, който можеше да възникне. Друг човек не би си запазил място в църквата и не би изглеждал като у дома си в Ярмът едва няколко дни след пристигането си. Но госпожа Гринаул бе постигнала всичко това. Крачеше по пътеката между редовете с такова самообладание, сякаш църквата е била построена от предците й. Църковната разпоредителка безцеремонно изостави трите възрастни дами, които настаняваше, за да заведе госпожа Гринаул до мястото й. Когато седна, тя незабавно се превърна в център на внимание. Кейт Вавасор веднага осъзна, че влизането им бе предизвикало всеобщо вълнение, за което тя нямаше никаква заслуга. За съжаление, трябва да посоча, че това чувство не изчезна до края на службата. Колко дами на четиресет ходят на църква, без да привличат абсолютно никакво внимание! Но едва ли ще бъде прекалено да се каже, че всички присъстващи в църквата погледнаха поне веднъж към госпожа Гринаул. Съмнявам се, че присъстваше и една омъжена дама, която, излизайки навън, не се обърна към съпруга си, за да му прошепне нещо за вдовицата. По време на цялата двучасова служба властваше всеобщото, но несподелено убеждение, че тази сутрин се бе случило нещо забележително. Това убеждение се отрази върху четенето на помощника на енорийския свещеник, а самият свещеник, докато изнасяше своята проповед, не можеше да откъсне очи от прекрасното боне и красивия воал на вдовицата.
На следващата сутрин, още преди да е станало единайсет часа, госпожа Гринаул бе поканена в Залата за събрания19.
— Едва ли има нужда да казвам, че, в сегашното си състояние, аз изобщо не се интересувам от подобни неща. Разбира се, че предпочитам да бъда сама. Но съм напълно наясно, скъпа Кейт, че ти го дължа.
Кейт, с по-малко съобразителност, отколкото може да се очаква от умно момиче като нея, започна да уверява леля си, че няма нужда от компания и е била напълно наясно, когато се е съгласила да я придружи тук в ранните дни на нейното вдовство, че ще живеят уединено. Но госпожа Гринаул побърза да я скастри, като го направи без никакъв срам или раздразнение.
— Скъпа моя — рече тя, — по този въпрос трябва да ме оставиш да направя онова, което намеря за добре. Не съм толкова себична, че да позволя на скръбта си да попречи на твоите забавления.
— Но, лельо, аз не се интересувам от подобни забавления.
— Това са глупости, скъпа моя. Би трябвало да се интересуваш от тях. Как иначе ще улегнеш, ако не се интересуваш от забавления?
— Скъпа лельо, аз съм улегнала.
— Улегнала! — възкликна изумено госпожа Гринаул, сякаш бе имало сватба, за която не й бяха казали. — Но това са небивалици. Разбира се, че не си улегнала и как ще стане това, ако ти позволя да се затвориш в себе си в място като Ярмът, където момиче като теб има шанс?
Кейт напразно се опита да я спре. Госпожа Гринаул не беше лесна за спиране, особено когато на нейна страна беше увереността, че е пълна господарка на мястото и ситуацията.
— Не, скъпа моя. Много добре знам колко съм ти задължена и ще изпълня своя дълг. Както вече казах, подобни обществени прояви не могат да очароват човек като мен. Желанието ми за социално общуване лежи погребано в ковчега на скъпия ми съпруг. Сърцето ми е покрусено и трябва да остане такова. Но не възнамерявам да жертвам и теб на олтара на своята скръб. Ще се принудя да отида на събитието заради теб, Кейт.
— Но, скъпа лельо, светът ще сметне това за много странно.
— Не ме е грижа за света! Какво може да ми направи? Вече не завися от света, благодарение на прескъпия си съпруг. Мога сама да се грижа за себе си и светът не може да ме нарани. Не, Кейт. Когато сметна, че нещо е редно, аз го правя. Ще превърна Ярмът в приятно място за теб, ако мога, а светът може да възразява колкото си иска.
Госпожа Гринаул вероятно бе права да цени независимостта си толкова високо. Може би гражданите на Ярмът си разменяха намеци за прекалено ранното й завръщане във висшето общество, като си напомняха един на друг, че бе погребала съпруга си едва преди четири месеца. Госпожа Джоунс и Жанет най-вероятно се шегуваха за нейна сметка в кухнята. Но това по никакъв начин не уязви госпожа Гринаул. Каквото бе казано, не бе казано в нейно присъствие. Сметките на госпожа Джоунс бяха плащани с впечатляваща редовност и в резултат на това всички в къщата се отнасяха към дамата с уважението, което скъпите й вещи несъмнено заслужаваха. Светът е задължен да порицае жена, която наскоро е претърпяла тежка загуба и е овдовяла, но въпреки това се опитва да се наслади на свободата си, само тогава, когато няма пари.
