— О, господин Чийзакър, вие вече сте тук, а аз още не съм и наполовина готова! Капитан Белфийлд, надявам се, че харесвате престилката ми.
— Харесвам всичко, което носите, госпожо Гринаул.
— Не говорете така, когато знаете, че… но няма значение. Днес няма да мислим за тъжни неща или поне ще се опитаме. Нали така, господин Чийзакър?
— О, несъмнено, несъмнено… освен ако не завали.
— Няма да завали. Дори няма да мислим за тази възможност! Между другото, капитан Белфийлд, двете с племенницата ми смятаме да изпратим няколко неща в една чанта, за да можем да се приведем в приличен вид след края на пикника. Не искаме това да се разгласява, защото, ако останалите дами разберат, ще решат, че сме решили да се контим… а не би имало място за всички, нали?
— Не, не би имало — отвърна господин Чийзакър, който предишната вечер бе отишъл да провери и може би да ограничи работата на дърводелците.
— Точно така — каза госпожа Гринаул. — Но нали няма да е проблем, господин Чийзакър, ако Жанет дойде с чантата? Ще се вози в каруцата с храната. Знам, че тя е ваша приятелка.
— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна господин Чийзакър.
— Благодаря ви, сър — рече Жанет и направи реверанс.
— Жанет, не позволявай на господин Чийзакър да завърти главата ти. Дръж се прилично и бъди полезна. Добре, да помислим. Какво остана? Госпожо Джоунс, вече можете да ми дадете тази шунка. Капитан Белфийлд, подайте я насам. Не я слагайте в онази кошница, защото ще я сложите на обратно. Ето, едва не ме принудихте да изпусна кайсиевия пай.
Докато капитанът и вдовицата си подаваха ястия, те си размениха и няколко невинни закачки, които сякаш обидиха господин Чийзакър, защото той обърна гръб на кошниците и пристъпи към вратата.
Госпожа Гринаул забеляза това и незабавно се постара да излекува горчивината.
— Знаете ли какво, господин Чийзакър? — рече тя. — Кейт още не е слязла, защото не искаше да я видите с престилка, облечена върху роклята!
— Кълна се, че не знам защо госпожица Вавасор се притеснява от това как ще я видя.
— Нито пък аз. Точно това й казах. Заповядайте във всекидневната.
Ще я откриете там и можете да я накарате сама да ви обясни поведението си.
— Не би слязла за мен — отвърна господин Чийзакър, но не помръдна от мястото си. Може би не искаше да оставя приятеля си насаме е вдовицата.
Накрая и последното ястие бе прибрано и госпожа Гринаул се качи горе с двамата джентълмени. Там завариха Кейт в компанията на три други дами, които бяха обещали да дойдат под закрилата на госпожа Гринаул. Две от дамите бяха госпожиците Феърстерс, които вдовицата бе решила да покровителства и които й се отблагодаряваха за добротата с откровени хвалебствия, стреснали Кейт със своята дързост.
— Скъпата ти леля! — бе рекла Фани Феърстерс, влизайки в стаята. — Не мисля, че някога съм срещала по-мила и добронамерена жена!
— Нито пък толкова духовита! — бе допълнила сестра й Шарлът, която всички в Ярмът наричаха Чарли.
Когато вдовицата влезе в стаята, те се втурнаха към нея и я обсипаха с целувки, кълнейки се, че никога преди не са я виждали толкова прелестна. Но тъй като скъпите нови ръкавици, които момичетата носеха на ръцете си, бяха подарък от госпожа Гринаул, те със сигурност й дължаха малко обич. Истината е, че малко дами биха направили такъв подарък на приятелки, които познават от толкова скоро, но по тези въпроси госпожа Гринаул нямаше равна. Тя вече бе опознала сестрите Феърстерс много добре и често си позволяваше да ги съветва относно плановете им за бъдещето.
Третата дама беше тихата и дребничка госпожа Грийн, чийто съпруг бе първи лейтенант на боен кораб на западноиндийския пост. Госпожа Грийн бе хубава и благовъзпитана жена, но бе много мълчалива и това, като че ли, я правеше неподходяща за приятелството на госпожа Гринаул. Но вдовицата бе открила, че госпожа Грийн е самотна и не много богата и следователно има нужда от високопоставени приятели. По тази причина, от чисто доброжелателство, вдовицата се бе натрапила в живота й и госпожа Грийн, с огромна неохота, бе приела да дойде на пикника.
— Сигурна съм, че съпругът ви би одобрил — бе казала госпожа Гринаул, — и се надявам, че ще доживея да му кажа, че съм ви накарала да дойдете.
Появи се и по-малкият брат на момичетата, Джо Феърстерс, който бе дългурест, безполезен и мързелив младеж. Джо се подготвяше за бъдеща кариера в една адвокатска кантора в Норич, но в момента бе в тежест на всичките си приятели.
— Предложихме му да дойде — рече Фани на вдовицата с извинителен тон, — защото решихме, че може да е полезен в носенето на пелерините.
Госпожа Гринаул се усмихна благосклонно на Джо и го увери, че е очарована да се запознае с него, но без да спомене работата, която му бе отредена.
И след това тръгнаха. Когато стигнаха вратата, както Чийзакър, така и капитанът направиха опит да хванат ръката на вдовицата. Но тя бе уредила всичко. Капитан Белфийлд се озова до госпожа Грийн, докато господин Чийзакър се видя принуден да върви до Кейт Вавасор.
