— Ще взема вашата ръка, господин Джо — каза вдовицата, — а сестрите ви могат да дойдат с нас.
Но когато стигнаха до лодките, около които вече се бяха събрали останалите хора, поканени на пикника, господин Чийзакър се озова разделен от вдовицата, въпреки че самият той бе платил за тях. Качи се в лодката, съдържаща Кейт Вавасор, и бе избутан в морето, гледайки как капитан Белфийлд помага на госпожа Гринаул да опази роклята си от водата. Предварително бе решил да плава в компанията на вдовицата и смяташе, че има това право, при положение че той бе платил за всичко. Но госпожа Гринаул ги бе разпределила с няколко добре подбрани думи и господин Чийзакър се бе почувствал напълно безпомощен да направи каквото и да било.
— Не мислите ли, че Белфийлд изглежда абсурдно в тази куртка? — рече той на Кейт, сядайки в лодката.
— Така ли смятате? Аз пък мисля, че е много красива и напълно подходяща за случая.
Господин Чийзакър намрази капитан Белфийлд и отново съжали за това, че не се бе издокарал като него. Не можеше да понесе мисълта, че неговият приятел, който не бе платил за нищо, ще обере всичката слава и ще го лиши от удоволствията, които по право му се полагаха.
— Може да му отива — рече Чийзакър, — но не мислите ли, че е прекалено разточителна?
— Не мога да кажа. Нямам представа колко струва една куртка, цялата покрита с малки месингови копчета.
— А жилетката, госпожице Вавасор! — рече Чийзакър с мрачен тон.
— Предполагам, че жилетката е била скъпа.
— О, ужасно скъпа! А не притежава нищо, госпожице Вавасор. Абсолютно нищо. Знаете ли какво? — попита той и снижи гласа си до шепот. — Завчера му дадох двайсет лири назаем. О, да. Не казвайте на никого, разбира се. Доверявам ви това, защото напоследък прекарвате много време заедно и е редно да бъдете запозната с неговото материално положение.
Казват, че в любовта и войната всичко е позволено и трябва да предположим, че тази малка недискретност е била стратегически ход от страна на господин Чийзакър. По това време той бе очарован както от вдовицата, така и от нейната племенница, но към която и от двете да се насочеше, капитан Белфийлд все съумяваше да развали плановете му. В настоящия случай бе възнамерявал да ухажва вдовицата и като цяло смяташе, че тя повече заслужава вниманието му. През последните дни бе направил няколко проучвания и онова, което бе открил, го бе задоволило. Разбира се, не бе споделил наученото със своя приятел и дори му бе казал, че според него успехът на госпожа Гринаул е „чудо за три дни“.
— Подходяща е за убиване на времето — бе отвърнал капитанът.
Господин Чийзакър не беше разбрал какво точно бе имал предвид неговият приятел, но бе заключил, че той несъмнено се опитваше да го измами.
— Не искам да споменавате този факт отново, госпожице Вавасор — продължи той.
— Подобни неща изобщо не бива да бъдат споменавани — отговори Кейт, разгневена от намека, че материалното положение на капитан Белфийлд имаше някакво отношение към нея.
— Не бива и затова знам, че мога да разчитам на вас, госпожице Вавасор. Той е приятен човек. Много приятен. И е обиколил света, което малко хора могат да кажат. Но е по-скоро мъж за трапеза, отколкото за работа, както казваме в Норфък. Харесвате ли Норфък, госпожице Вавасор?
— Идвам за пръв път, а досега съм видяла само Ярмът.
— Ярмът е приятно място. Много приятно. Но трябва да видите земите ни. Сигурно не знаете, че храним една трета от Англия през зимните месеци?
— Мили Боже!
— О, да. И никой не осъзнава какво прекрасно графство е Норфък. Не говоря само за земята. Говоря за дивеча, за лорд Нелсън21, за морските курорти и всичко останало. Съмнявам се, че друго графство може да съперничи на нашето. Представете си — изхранваме една трета от Англия и Уелс!
— Имате предвид с хляб, сирене и други подобни?
— Телешко! — отвърна господин Чийзакър и след това повтори думата, обзет от патриотичен плам. — Телешко! О, да. Но ако кажете това на един лондончанин, няма да ви повярва. Ах! Със сигурност трябва да дойдете да разгледате земите ни. Влакът от 7:45 за Норич ще ви закара до прага ми, така да се каже, и можете да се приберете с този от 18:22.
По този начин доброто настроение на господин Чийзакър се върна и той реши, че в отсъствието на вдовицата можеше да се опита да отбележи напредък с нейната племенница.
Междувременно госпожа Гринаул и капитанът се чувстваха много удобно в другата лодка.
— Хванете едното гребло, капитане — рече му един от мъжете веднага след като Белфийлд настани дамите.
— Не и днес, Джак — отвърна той. — Тази сутрин ще се задоволя с това да бъда боцман.
— Единственото, което боцманът прави, е да се налива с грог — рече мъжът.
— Ще се постарая — отвърна капитанът и всичко тръгна по вода.
— Вашият приятел господин Чийзакър е много щедър човек! — каза вдовицата.
— Така е. Много добър човек, по свой собствен начин. Повечето местни фермери са добри хора.
— И предполагам, че е нещо повече от най-обикновен фермер. Съседите му често го посещават, нали?
— О, да, може да се каже. Но както знаете, хората от провинцията не са особено общителни.
