Скъпи Джон,
Вчера се прибрахме вкъщи изморени, тъй като не сме спирали от Париж. Всъщност бих могла да кажа, че не сме спирали от Страсбург, защото в Париж само нощувахме. Не харесвам Страсбург. Островърхите кули не са всичко на този свят и ако ги оставим настрана, стилът не е нищо особено. Но хотелът бе неудобен и може би това обяснява много… а после се наситихме на красота от съвсем друг вид.
Получих писмото ти веднага щом се прибрах снощи и предполагам, че ще бъде по-добре незабавно да ти отговоря. На драго сърце бих отложила тази задача, говорейки вместо това за хубави неща, но това би било проява на малодушие. Каквото и да се случи, няма да проявявам малодушие и следователно веднага ще ти отговоря, че не мога да те оставя да се надяваш, че ще се оженим тази година. Разбира се, че ще ме попиташ защо и имаш пълното право да го направиш. И разбира се, че съм задължена да ти отговоря. Не съм сигурна, че мога да ти дам отговор, който няма да те огорчи. И ако това наистина се случи, мога само да те помоля да ми простиш за обидата, която съм ти нанесла.
Бракът е голяма промяна в живота на човек, която ще бъде много по-голяма за мен, отколкото за теб, защото ти ще останеш в бащината си къща, ще запазиш старите си навици, ще продължиш да бъдеш свой собствен господар и животът ти няма да се промени с нищо, освен с това, че вече ще имаш спътник, който може и да не се окаже онова, което си очаквал. Но аз трябва да променя всичко. За мен тази промяна ще бъде като преминаване през врата и пристъпване в един напълно различен свят. Всичко пред очите ми ще бъде ново и непознато и ще трябва да изоставя начина на живот, с който съм свикнала. Разбира се, че трябваше да помисля за това, преди да приема предложението ти и аз помислих. Реших, че си струва да направя тази промяна, защото наистина те обичам. Реших да рискувам както заради теб, така и заради самата себе си, надявайки се, че ще мога да добавя нещо към твоето щастие и да осигуря своето. Скъпи Джон, не си мисли, че вече не вярвам във възможността това да се случи. Но не бива да ме принуждаваш да бързам. Трябва да се настроя към промяната, която ми предстои да направя. Ами ако след шест месеца съвместен живот, аз се събудя една сутрин и ти кажа, че тишината в твоята къща ме подлудява?
Не бива пак да ме питаш за сватбата до края на зимата. Междувременно ще осъзная, че съм сгрешила, скромно ще призная, че съм се отнесла ужасно с теб и ще те помоля за прошка. И ще направя това признание напълно свободно. Ако отлагането, което ти предлагам, противоречи на плановете ти, при тези обстоятелства, които не си очаквал, ти си напълно свободен да ми кажеш това и да прекратиш нашия годеж. Наясно съм, че нямам право да те обвързвам с период, който е различен от онзи, който си очаквал. Мисля, че мога да ти обещая да изпълня всяко твое желание, освен онова, което спомена в последното си писмо.
Кейт заминава за Ярмът с госпожа Гринаул и едва ли ще я видя отново до края на годината, тъй като след това я очакват в Уестморланд. Джордж ме изпрати до вратата, след което заяви, че възнамерява да изчезне от Лондон. В този период от годината той винаги изчезва, независимо дали е в града или не. Татко предлага да прекараме две седмици в Рамсгейт, но изглеждаше толкова унил, когато направи предложението, че сърце не ми дава да приема. Лейди Маклауд много иска да посетя Челтнъм. Аз не искам, просто защото двете с нея никога не сме се разбирали, но най-вероятно ще прекарам седмица или две там. С изключение на това, нямам никакви планове за времето до Коледа.
Имаше предложение да се съберем във Вавасор Хол на Бъдни вечер, без Джордж, разбира се, но ако зависеше от мен, това щеше да си остане само една идея.
Скъпи Джон, надявам се, че това писмо няма да те направи нещастен.
Твоя любяща годеница,
