Михаил бързо слезе в метрото, купи от касата жетон, намери автомат и набра номера на домашния телефон на Анна. Вдигна баща й. Анна му беше казвала, че баща й не бил твърде изтънчен и начинът на живот на дъщеря му категорично не му харесвал, за което той уведомявал всички наред, без много-много да подбира изразите си. Баща й бил бизнесмен, работите му вървели доста успешно, семейството било напълно обезпечено, така че всеки път, когато единствената му дъщеря го молела да бъде по-сдържан поне в присъствието на външни хора, отговарял, че тя ще може да му поставя условия едва когато престане да разчита на парите му.
— Добър вечер — започна учтиво Доценко, — може ли да се обади Анна?
— Няма я — равнодушно съобщи бащата.
— А скоро ли ще се прибере? Кога ще бъде удобно да се обадя?
— Знам ли я? Тя не нощува вкъщи. — Гласът беше все така равнодушен.
— Мога ли да й се обадя там, където нощува?
— Не ни е оставила телефон. Не иска да я притесняваме с майка й. Вечно прави така: хване ли си ново гадже, за всичко забравя, не става от леглото с него. След три дни ще се прибере, къде ще се дене, като улична котка е.
— Обещала е да се прибере след три дни?
— Че как! — мрачно промърмори Лазарев старши. — Повече от три дни никое гадже не я е изтърпявало.
— Е, не говорете така — внимателно възрази Михаил. — Защо смятате, че непременно е при нов кавалер? Може някоя приятелка да е имала нужда от нея, да се е случило нещо. Или пък друго…
— Абе аз не познавам ли дъщеря си?! — ядоса се бащата. — По гласа й всичко разбирам.
Миша не успя да научи нищо друго съществено от бащата на Анна. Интересно — защо е толкова сигурен, че Анна „се е скатала“ някъде с нов кавалер? Човек би помислил, че кандидатите й чакат на опашка — изчезне ли единият дори за минутка, останалите се втурват към нея, та ще си потрошат краката. Но все пак беше странно… Къде можеше да се е дянала? В службата си бе предупредила, че няма да работи, вкъщи бе предупредила, че ще нощува другаде. Класическа картина на опит да се скриеш, без да тревожиш близките си. Щом е предупредила всички интересуващи се, никой няма да я търси. Какво бе казал Лазарев за гласа й? Дали е толкова сигурен, че Анна има нов любовник и няма причини за тревога, защото гласът й е бил весел, звънлив, радостен? Сигурно. Но на какво толкова сте се зарадвали, Анна Сергеевна, след като един красавец журналист току-що ви е зарязал?
Нещо тук не е наред. Става нещо странно. Аня Лазарева бе изчезнала буквално под носа му, без видими причини. И къде ще я търси сега?
Настя Каменская отдавна не бе прекарвала такива тревожни нощи. Всъщност отдавна в случая означаваше отпреди около два месеца. Не стига, че тая идиотска бутилка на тоя алкохолик журналиста мира не й даваше, ами и Анна Лазарева беше изчезнала. И за всичко беше виновна тя, Анастасия, с нейното лекомислие и доверчивост. Откъде й хрумна, че Лазарева няма никакво отношение към престъпленията? Само защото така или приблизително така й каза ученият професор? И това ми било аргумент! Науката може всичко да каже, тя на всичко ли трябва да вярва? Още повече че Самойлов не каза, че Анна е невинна, той твърдеше само, че седемте убийства не са серия. Може Анна да не е серийна убийца, но като нищо може да е извършила едно от седемте престъпления. Защо не? А сега е очевидно, че с бившата баскетболистка нещо не е в ред.
Настя се прибра късно и още от асансьора чу как в гарсониерата се съдира да звъни телефонът. Не й се говореше с никого и реши да не бърза. Ако настойчивият човек на телефона дочака, докато тя отвори вратата и си събуе калните ботуши, тогава ще вдигне слушалката, а ако не дочака, тъй да бъде. Не й се говори. Тоест никак, ама никак не й се говори.
Но отсреща бяха настойчиви и се наложи да вдигне слушалката. Беше майката на Настя, правеше традиционната си вечерна проверка.
— Гласът ти е тъжен — забеляза Надежда Ростиславовна. — Случило ли се е нещо?
— Просто съм уморена — вяло отговори Настя. — Глас като глас, какъв може да бъде след края на работния ден!
— Как се чувстваш? Гърбът боли ли те?
— Не, всичко е наред. Нищо не ме боли.
— Какво имаш за вечеря днес?
— Още не знам, тъкмо влизам. Сега ще видя какво има в хладилника.
— Дъще, утре трябва да дойдеш при нас! — твърдо заяви майка й. — Не е работа това.
— Кое не е работа? — машинално попита Настя, която в този момент си мислеше за съвсем друго.
— Начинът ти на хранене. Ела у нас утре след работа, аз ще купя продукти и ще ти сготвя за няколко дни. Разбирам, ти нямаш нито сили, нито време да обикаляш магазините и да стоиш край печката, прибираш се късно, уморена… Така че трябва да дойдеш у нас и да вземеш каквото ти сготвя.
— Мамо…
— Не желая нищо да слушам! — отсече майка й. — Не искаш да се преместя да живея при тебе, докато Альоша е в чужбина, нали?
Именно, Настя никак не искаше това. Така че реши бързо да се съгласи, за да не развиват опасната тема и да не обижда Надежда Ростиславовна.
— Добре, маменце, утре ще дойда — покорно каза тя.
