— Е, прекрасно — веднага се успокои майка й, — ще приготвя всичко, преди да дойдеш. Искаш ли да ти сваря борш?
— Не, не, недей борш. И изобщо не искам никаква супа.
— А какво искаш? Пържоли?
— Аха. И от татковите пилета.
— Добре, ще видя кое ще е по-добре. В колко часа да те очаквам?
— Не знам, мамо, с моята работа трудно мога да правя прогнози. Не по-рано от девет, мисля.
Може и да е хубаво, че утре ще отиде при родителите си. Изпитваше нужда да прецени правилно как се чувства, какво е това внезапно желание да отиде другаде на работа. И по-добър съветник от втория си баща не би могла да намери.
След разговора с майка си Настя облече топлия си пухкав халат и седна в кухнята, след като си направи нещо като сандвич. Разбира се, пак беше забравила да купи хляб и единственото, което успя да намери, беше едно полуизсъхнало крайче, което би могла да се опита да възкреси с помощта на фурната или на микровълновата печка. В хладилника намери доста шунка, а кашкавал беше останал съвсем малко. Но ако Настя сложи върху скръбното коматче дебело парче шунка, декорира го отгоре с жалките останки от кашкавала, украси го за цвят с няколко капки кетчуп и пъхне това неизвестно на науката подобие на сандвич в микровълновата печка, може и да успее да притъпи глада си.
Обикновено не изпитваше нужда от съветници, ако въпросът касаеше собствената й съвест. По деликатни служебни въпроси искаше съвет от Житената питка — Гордеев или можеше например да се консултира с генерал Заточни от Главното управление за борба с организираната престъпност. Колкото до различните логични разсъждения и нюанси на поведението, най-добре беше да разговаря за тях с мъжа си. Льошка имаше съвсем друг начин на мислене и често умееше да погледне нещата от коренно различен ъгъл. А със съвестта си Настя Каменская беше свикнала да се оправя самостоятелно. Вярно, ситуацията за нея беше необичайна — та нали през цялото време, откакто работеше в милицията, бе сменяла местоработата си само веднъж. Преди много години в едно от московските районни управления още никому неизвестната хлапачка лейтенант Каменская беше „открита“ от полковник Гордеев, който я взе в своя отдел на „Петровка“. Тогава тя не беше принудена да взема никакви сложни решения, защото всичко стана като на кино: Настя добросъвестно вършеше работата си, като внасяше в нея елементи на творчество и фантазия, подиграваха й се, не разбираха нейните разсъждения, разказваха вицове за нея, но тя упорито продължаваше да работи по своя начин и изведнъж се намери човек, който имаше нужда именно от такава работа. Отиде при нея и й каза: зарежи всичко, събери си нещата и идвай при мен, и без това в тази служба никой няма да те оцени, защото твоите способности и твоят мозък не са дотрябвали на никого тук, а при мен ще се занимаваш именно с аналитичната работа, за която най-много те бива. Нима имаше какво да решава в тази ситуация? Трябваше само да си събере книжата и да предаде делата, които водеше. Такъв късмет спохожда човек веднъж в живота и между другото — далеч не всекиго.
И сега, седнала в своята малка, отдавна нуждаеща се от ремонт кухня и дъвчейки бавно топлия сандвич, Настя си мислеше, че късметът рано или късно се обръща. Навремето й беше провървяло извънредно много: беше попаднала при добър началник, който, първо, прекрасно познаваше работата, която изпълняваха неговите подчинени, и затова можеше да ги учи и да им помага, второ, умееше да бъде мъдър и толерантен ръководител, и трето, съобразяваше се с природните данни, способности и склонности на всеки оперативен работник от своя отдел. Присмиваше се над патологичния мързел на Настя, караше й се, че не спортува и не се грижи за здравето си, но разбираше, че вече е късно да я променя и ето защо я натовари с аналитичната работа на целия отдел. От нея никога не изискваха да пътува надалече, да преследва някого, да дава нощни дежурства и изобщо неща, които Настя не би могла да свърши като хората. Тя обожаваше работата си, беше готова да не спи със седмици и да не излиза в отпуск, ако трябва, но този щастлив за нея живот я доведе до момента, когато се оказа, че не е готова за другата страна на живота. Нямаше опит в приспособяването към нов началник, който не й харесва. Освен това този нов началник нямаше никакво намерение да постъпи като Гордеев и да й остави аналитичната работа, а смяташе да я товари със същите неща, които вършеха всички в отдела, докато аналитичната работа приемаше като приятна екстра, която можеше да й поиска като допълнение към основните детективски задължения.
Може ли тя да работи като всички останали? Да, може, тази работа е неприятна, тежка, но напълно човешка и хората я вършат вече не едно столетие. Иска ли да работи така? Не. Не, не и не. Прекалено е мързелива за това. Психологически е недостатъчно закалена за интензивно ежедневно плуване в морето на омразата, мъката, отчаянието, злобата и страха. Тя… абе какво има да изброява, не иска да работи, както работят другите — и толкоз. Иска да работи така, както бе работила при Гордеев.
