И как да постъпи сега? Да се примири, че никога вече няма Да бъде като по-рано и да отгърне нова страница в живота си, в който всичко, всичко ще бъде различно? Или да се опита да намери място, където ще може да запази стила си на работа, с който бе свикнала, и при това да върши неща, нужни и важни за другите и интересни за нея самата. Как да постъпи? Да изостави момчетата, с които работи рамо до рамо повече от десет години и с които я свързват не само разкритите със съвместни усилия престъпления? Или да остане с тях, да им бъде верен приятел и да се измъчва, вършейки работа, която по-рано не е било нужно да върши. Разбира се, това не означава, че Анастасия Каменская никога не е работила със свидетели или не е ходила на оглед на местопрестъпление. Работила е, и още как! И очевидци е търсила, и клопки е залагала сама, и разложени или разчленени трупове е оглеждала, и в разработки е участвала, и е прекарвала часове насаме с наемни убийци. Тя умее и прави всичко, когато е нужно. Но едно беше да отиде при Гордеев и да каже: „Виктор Алексеевич, вижте какъв ход измислих… За целта трябва еди-кой си да направи еди-какво си… А пък аз искам да опитам да направя следното…“ И съвсем друго — когато Мелник ще я кара да прави онова, което ТОЙ смята за нужно, а не онова, което ТЯ е измислила. Първият месец от съвместната им работа ясно показа, че началникът приема идеите й повече от скептично и категорично й отказва правото да опитва, камо ли да експериментира. Виж, себе си Господаря смята за истина от последна инстанция и едва ли не за делфийски оракул. С такъв не само че не можеш да спориш, но не можеш и мнението си да изразиш, ако не искаш да си спечелиш скандал и публично оскърбление.
Да, мъжът й не би могъл да я посъветва по този въпрос, трябва да поговори с човек, който има добра представа за оперативната работа и ще разбере какво я безпокои и какво е желанието й. Срамуваше се да обсъжда този проблем с Коротков. Опита и разбра, че не й достигат душевни сили. А вторият й баща щеше да я разбере, и той през целия си живот е работил в милицията, четвърт век е бил в практиката, ето че сега ръководи катедра, обучава бъдещите криминалисти.
Незнайно защо мисълта за необходимостта да се посъветва с втория си баща също й изглеждаше неприятна — сякаш се канеше да нанесе на близките си коварен и неочакван удар. Може би се срамуваше и се чувстваше неудобно заради по-доброто си положение? Има си собствено жилище и в този смисъл не е зависима от Градското управление. Съпругът й е известен учен, който получава покани от големи чуждестранни университети, така че семейството им няма да умре от глад, ако той започне да приема тези покани неведнъж годишно, а постоянно. Няма деца. Родителите й, слава богу, са здрави. Не живот, а безкраен празник. Нещо повече — тя знае и пет чужди езика и като преводач може да печели много повече, отколкото в милицията, така че има възможност да плюе на сивите милиционерски делници и на новия си началник, който, видите ли, не й харесвал — каква принцеса се извъди! И при цялото това феерично благополучие пак тича при татенцето си да иска съвет. Тя, видите ли, си има татенце, тоест съпруг на маменцето, с връзки в Министерството на вътрешните работи и с голям опит в залавянето на престъпници. Така че нашата принцеса е извадила късмет и с родителите си. Каква ни е тя късметлийка, каква ни е образована (провървяло й е откъм майка), за какъв човек е омъжена — професор-академик (и откъм брак й е провървяло).
Настя не бе забелязала как ужасният гуменосух сандвич се е свършил, защото с изумление се бе съсредоточила в усещанията си. Откъде тези гнусни мисли се пръкнаха в главата й? Нима някой от колегите й може да каже всичко това за нея? По никакъв начин, та тя никога не им е давала повод, не е прибягвала до помощта на втория си баща, не се е опитвала да решава служебните си проблеми с негова помощ. Пък и проблеми не е имала, дори да се е случвало нещо — насреща винаги е бил любимият й началник Виктор Алексеевич Гордеев. И нима някога е проявявала високомерие или снобизъм, задето, за разлика от своите колеги, има знания не само от юридически характер, но и по математика, и по чужди езици? Не, не е имало такова нещо, тя не е проявявала такива чувства — просто защото за тях няма място в душата й. Откъде тогава се взе това отвратително ехидно гласче, нашепващо в ухото й гадни думи за самата нея? Господи, какво й става?
Страшно й се прииска да си поговори с Льоша. И сякаш в отговор тутакси звънна телефонът.
— Какво ти се е случило? — попита мъжът й вместо поздрав.
— Ами… — Тя се стъписа и дори не можа да се овладее веднага. — Как се сети? Тоест исках да кажа — откъде ти хрумна такова нещо?
— Аска, ще лъжеш други, не мен. Казвай какво се е случило.
— Льошик, ще ти кажа, честна дума, но хайде, обясни ми как се сети. Знаеш, че ще умра от любопитство.
