Анна помълча известно време, после отиде в кухнята. Паригин чу шум на вода и изщракване на запалка. Тя слагаше чайника на котлона.
— Ще пием ли чай? — високо извика той.
Ана не отговори. Паригин я последва в кухнята и видя, че тя стои до прозореца с гръб към вратата и гледа голите клони на дърветата.
— Какво ти е, Анечка? — нежно я попита той. — Нещо се натъжи май?
— Замислих се — отговори тя, без да се обръща.
— За какво? Или за кого?
— За теб.
— И какво мислиш за мен?
— Мисля, че Зотов всъщност си ти.
Тя остана с гръб към него и Паригин не виждаше израза на лицето й. Мигом изстина, но още в следващата секунда взе решението. Ами нека знае. Къде ще върви без него? През тези няколко дни се бе научил да разбира Анна и беше сигурен, че тази новина няма да я отблъсне. И то не защото тя е цинична и безнравствена, а защото се е вкопчила в него и иска да се омъжи. Такава жена би се омъжила за когото и да било, само и само да не падне по-долу от другите, да изглежда устроена, успяла, семейна и обичана. А ако се е излъгал в нея, какво пък… Никой не знае къде се е запиляла, с кого и къде живее. Един прекрасен ден е излязла от къщи за работа и повече не се е върнала, обадила се е и е казала, че всичко наред, така че никой не я търси. Никой от познатите на Паригин не я е виждал. Вярно, жалко за момичето, но тя е чудо, човек за него, а Лолита и момчето той е длъжен да защити в памет на братовчед си.
Бавно отиде при Анна, хвана я за лакътя, настани я на табуретката, застана прав до нея. Внимателно я погали по косата, после се наведе и лекичко я целуна по устните.
— Твърде свестен човек си, за да те лъжа. Да, права си Зотов съм аз. Това уплаши ли те?
— Не, не много. А и очаквах нещо подобно. Ако използвам твоите думи, ти си твърде свестен, за да се окажеш обикновен инженер. Така и се оказа. Ти ли уби този Нурбагандов?
— Не, Анечка, не го убих аз, там е цялата работа. Добре, сега ще ти разкажа всичко, както си е, а ти сама си прави изводите. Наистина съм обикновен инженер в автозавод, имам огромен трудов стаж и прекрасна репутация. Именно затова към мен се обърна човекът, на когото трябва да се обадиш сега. За изпълняване на поръчкови убийства далеч невинаги се използват професионалисти. Ти не знаеше ли това? Често е много по-удобно и по-евтино да се наеме такъв човек с неопетнена репутация, който по никакъв начин не може да бъде заподозрян. Разбираш ли?
Анна мълчаливо кимна, без да вдигне очи. Паригин се притесни. Да не би пак да изпада в депресия? Впрочем нищо чудно — да научиш такова нещо за човека, за когото си решила да се омъжиш… Трябваше спешно да предприеме нещо, да я извади от вцепенението, та за какво през цялото това време се бе старал, бе давал всичко от себе си, за да бъде тя доволна и весела! Беше я вкарвал в кревата по три пъти на ден, беше й правил подаръци, беше я засипвал с комплименти. Тя дори сякаш започна да разцъфва, направо се разхубави и — ето ти сега ново двайсет!
— Трябваха ми пари за Лола, затова се съгласих. Анечка, аз знам откъде е тръгнала цялата работа. Вероятно кредиторите на братовчед ми прекрасно са знаели, че освен мен, няма кой друг да помогне на Лолита, и са разбирали, че заради тези пари съм готов на всичко. Така че именно те са подсказали на възложителя, че може евтино и без риск да използва мен. С една дума — съгласих се. Казаха ми името на човека и започнах да се подготвям. А след два дни ми съобщиха, че не се нуждаят от моите услуги. Отказаха се с една дума. Помислих, че необходимостта да бъде ликвидиран този Нурбагандов е отпаднала. Че са се сдобрили или са се спазарили, изобщо разбрали са се по някакъв начин с него. А наскоро случайно прочетох в един вестник, че Нурбагандов все пак е бил убит. И разбрах, че те са си намерили друг изпълнител, по-евтин. А може и да са решили да не се стискат и да наемат някой по-опитен, истински професионален убиец. Това е то. Така че не съм убиец. Мислех да го направя, да, защо да крия? Но все пак не го убих. Бог ме спаси, възпря ръката ми.
Анна вдигна глава, погледна го и устните й леко трепнаха в плаха усмивка. Паригин се успокои. Всичко е наред, тя повярва на лъжата му, няма да се страхува от него. И няма да хукне в милицията да го предава.
— А планът ми се състои в следното. Човекът, на когото ще се обадиш, прекрасно знае, че никого не съм убивал, затова много ще се изненада, като му кажеш, че си ми поискала пари и аз съм ти ги дал. Но защо съм платил, щом за нищо не съм виновен?
— Така де, защо си ми платил, след като никого не си убил?
Гласът й хареса на Паригин, беше жив и звучен, далеч не като онзи, с който бе разговаряла с него първата вечер. Значи отново се бе овладяла, той навреме бе уловил опасния момент и не я бе оставил да потъне в апатията и тъгата си.
