— Платил съм, за да не казваш това, което знаеш. Ако милицията научи, че съм се съгласил да изпълня поръчката, не ме чака нищо добро, можеш да ми повярваш. Това се нарича подготовка за предумишлено убийство и за нея могат да ме осъдят. Вярно, присъдата ще е малка в сравнение с присъда за реално извършено убийство, но пак не ми се иска да я излежавам. Ти знаеш, Анюта, никой не иска да губи свободата си. И почти никой не смята, че малката присъда не е страшна. Много често човек, спасявайки се от малка присъда, от страх допуска огромни грешки, извършва нови престъпления, за които присъдата вече наистина ще е голяма. Така че и нашият Зотов е платил от страх. Защото ти си много опасна жена, от тебе е по-добре човек да се откупи, отколкото да. Ти обяснява, че всъщност никого не е убивал.
— Защо да съм опасна? Откъде ти хрумна?
Паригин се разсмя, отново се наведе и целуна Анна. Целувката не беше продължителна, но твърде многообещаваща.
— Още не съм го измислил. Но до момента, когато този човек влезе във връзка с мен и ме попита за теб, непременно ще измисля нещо сърцераздирателно и убедително. И ще му обясня, че е по-добре да ти плати. Започне ли да ти играе номера, ще стане по-лошо за него. И той ще разбере, че щом аз, без да имам някаква вина, съм решил да платя, значи се налага и той, дето е затънал до ушите в мръсотия, да го направи. Ще плати, ще дадем парите на Долита, а после всичко ще стане така, както ти обещах. Ще сключим граждански брак и ще заминем за две седмици в Шри Ланка, през март там е плюс двайсет и пет градуса. Ще видиш и океана.
— А там има ли делфини? — някак съвсем по детски го попита тя, вдигнала към него огромните си очи.
В един момент Паригин потрепера. Боже мой, та тя е още същинско дете, а той я въвлича в тези мръсни мъжки игри. Дори е някак смешно: такава една висока и силна жена, а с такива детски мечти за делфини. Заля го вълна от нежност.
— Има — каза той, разкопчавайки блузката й. — Там има делфини. И прекрасни тропически растения, които те омайват нощем с аромата си. И учтиви сервитьори, които разнасят студени напитки по плажа. И ние ще се любим от сутрин до вечер.
Тя отново се усмихна, този път открито и предизвикателно:
— Предлагаш да започнем още сега, така ли?
— Вече започнах. Още ли не си разбрала? — Той я дръпна за ръката. — Хайде. Да вървим, момичето ми, ще ти покажа как ще те любя на брега на океана.
Паригин отдавна не бе изпитвал такова отвращение към себе си, каквото изпита в този момент.
Настя престана да забелязва как лети времето. Струваше й се, че болката е изпълнила цялото пространство в нея и е убила всички чувства, които позволяват на човека да се ориентира и да не се изгуби в заобикалящия го свят. Не усещаше нито умора, нито глад, нито обичайния зимен студ, не можеше да си спомни кога за последен път бе пила кафе и дали бе яла днес — само дълго и тъпо се взираше в циферблата на часовника, опитвайки да осъзнае колко е часът. С нечовешко усилие на волята Настя продължаваше да работи, почти без да разбира какво прави и защо го прави, при което разчиташе само на изработените през годините навици, които не биха й позволили да извърши очевидни глупости.
Успоредно с възстановяването на събитията от последните дни от живота на Дмитрий Вавилов се трупаха и сведения за Аликади Нурбагандов. Доценко се опитваше да научи в банка „Руска тройка“ защо новият служител е работил там само четири дни и е напуснал и дали зад тази припряност не се крие нещо престъпно. Не, увериха го в банката, Нурбагандов нямал никакви престъпни прояви, за работата го препоръчал човек солиден и достоен във всяко едно отношение, но буквално два дни след като Алик започнал да изпълнява служебните си задължения в Дагестан, откъдето бил родом, се случило страшно нещастие — терористи взривили жилищния блок, в който живеели неговите близки. Алик отишъл при изпълнителния директор и написал молба за напускане, като казал, че много съжалява, че трябва да напусне такава интересна, престижна и високоплатена работа, но е длъжен да се погрижи за членовете на семейството си, така че трябва незабавно да замине за Дагестан и да им помогне да си намерят временно жилище и да си построят ново. Аргументите му се видели на всички уважителни и правдиви, в онези дни всички средства за масова информация говорели за взрива в дагестанския град на брега на Каспийско море, така че изразили съчувствието си на Алик и се сбогували с него по живо, по здраво. Въпросът кой именно го е препоръчал за работата в банката остана временно открит, тъй като препоръката била направена устно, по телефона, лично на изпълнителния директор, който в момента се намирал в Кипър във връзка с придвижването на въпроса с откриване на представителство на банка „Руска тройка“ там и в близките два месеца нямало да се върне в Москва. Естествено учтивият и обаятелен Доценко получи от банката телефона, на който можеше да се свърже с отсъстващия директор, нещо повече — дори му разрешиха да се обади за сметка на банката, но разговорът с банкера го разочарова.
