— Да, спомням си нещо — живо откликна на въпроса директорът, — щом съм го взел на работа, значи някой ми е споменавал името му, не може да е било другояче. Но изобщо не си спомням кой.
— Поне приблизително си спомнете — умолително каза Доценко. — От кои среди е бил този човек, от кое ведомство.
— Не, не си спомням. Всеки ден общувам с толкова много хора, включително и непознати, че не мога да си позволя да запомням всяко име, иначе просто ще полудея — засмя се директорът.
Кой знае защо, в този момент Доценко, загледан през прозореца в калната кишава улица, по която вървяха хора с еднакви тъмни палта и якета, мислено си представи този доволен от живота изпълнителен директор: как седи в открито кафене на обляна от слънце улица, покрай която растат палми с яркозелени дебели сочни листа. Покрай него се разхождат туристи с бели шорти и ярки фланелки, минават лъскави автомобили, които може да не се мият всеки божи ден, защото пътищата в средиземноморския курорт са сухи и чисти. Михаил нямаше и най-малка представа какво е времето в Кипър в началото на февруари, но с вътрешния си поглед виждаше именно такава картинка. Не изпитваше завист към изпълнителния директор на „Руска тройка“ ни най-малко. Може би само яд, че се бе скъсала още една нишка в разследването.
Проверявайки личността на Нурбагандов, Доценко изпрати запитване до Дагестан, откъдето беше родом загиналият и където очевидно трябваше да се намира семейството му. Отговорът крайно го изненада. Всъщност не се получи никакъв отговор. Което, преведено на езика на оперативната дейност, означаваше: не даваме сведения за Нурбагандов. По принцип този факт не беше изненадващ, всеки оперативен работник беше изпадал в подобна ситуация стотици пъти, но всеки знаеше: непременно ще му се обадят и ще попитат защо и с каква цел се интересува от въпросния човек. Капитанът добросъвестно изчака няколко дни, но никой не му се обади. И това вече беше странно.
Докато той добросъвестно изчакваше да му се обади човекът, по чиято инициатива „не даваха сведения“ за Нурбагандов, пристигнаха отговорите на запитванията за веселата тройка хулигани, които счупили известен брой чаши и понабили сервитьорите в онзи ресторант. Единият от тях вече цяла година лежал в затвора за разпространение на наркотици, вторият бил член на някаква второразредна престъпна групировка и бил застрелян при поредната подялба на територии. За третия обаче пристигна отговор: при нас не е регистриран такъв човек. И същия ден телефонът на Михаил иззвъня:
— Искам да се срещна с вас във връзка с Хаджиев — произнесе приятен мъжки глас. — Естествено — ако още се интересувате.
— Разбира се, че се интересувам — веднага отвърна Доценко.
Е, в този случай поне ситуацията беше обичайна. Мурад Мохамедович Хаджиев бил „хулиганът“, който пръв хукнал да се извинява пред администрацията на ресторанта и да предлага пари като компенсация за причинените щети. И изобщо, както личеше от материалите в архивното наказателно дело, от тримата той е изглеждал най-прилично. Очевидно Хаджиев в онзи случай е изпълнявал нечие поръчение, но не се е справил със ситуацията, в резултат на което и тримата се озовали в милицията и той бил принуден да поеме инициативата и да направи всичко възможно, за да се прекрати делото. Какво пък — успял е.
След като се срещна с човека, който му се обади, Доценко се върна на „Петровка“, за да сподели наученото с Каменская.
— Хаджиев е бил агент на тоя колега — разказа й той. — Между другото — много свястно момче, не увърта. Казва се Чупров. Веднъж му съобщили, че е пристигнало запитване за човек, който да има връзки с някакъв конкретен ресторант. А тъй като Чупров имал подръка Хаджиев, който бил постоянен клиент на този ресторант, и както вече ти казах — е свестен и добросъвестен човек, се обадил на посочения телефонен номер. Така се запознал с Дмитрий Вавилов. Тогава Вавилов разработвал група, разпространяваща наркотици, и за провеждане на някаква операция му трябвал човек от този ресторант. Получил човека, но естествено не знаел истинското му име. Чупров, както си му е редът, пази хората си. Да, ама не. Дали самият Вавилов е бил неопитен, или е станал някакъв непредвиден гаф, операцията се оказала крайно несполучливо подготвена. Станало сбиване и двамата разработвани заедно с агента на Чупров се озовали в милицията. А там всички задържани трябвало да представят документите си. След тази история Хаджиев вдигнал голям скандал на Чупров, крещял му, че не се е наемал да работи с разни идиоти, рискувал кожата си и така нататък. Чупров едва го успокоил и му дал честна дума, че ще се постарае да не го безпокои поне няколко месеца, за да може историята с ресторанта да се забрави. А през май миналата година Хаджиев изчезнал и оттогава е обявен за издирване.
— Ясно — проточи Настя. — Затова значи Вавилов е трябвало да прегледа архивното дело. Трябвало му е истинското име на човека, когото му е дал тогава Чупров.
— За какво му е било това име? Смятате, че е искал отново да проведе някаква операция?
