— Не, Миша, не е искал нищо такова. Вижте какво става: на работа в банката идва Аликади Нурбагандов и началникът на службата за сигурност започва да се тормози от неизвестно какви тревожни мисли. И то толкова се тормози, че буквално всички наоколо забелязват това. След четири дни Нурбагандов по напълно уважителна и правдоподобна причина напуска банката — уж за да замине за родината си, за Дагестан. Но той не заминава заникъде, остава в Москва и много скоро загива. След смъртта му Вавилов, кой знае защо, започва да прави опити да научи името на чужд агент, когото навремето са му „дали назаем“ за провеждане на операция. Какви са тези работи? Не стига, че навремето с неумелите си действия е изложил на голяма опасност този чужд агент, ами сега иска да научи и истинското му име. Защо ли, питам?
Михаил зачака тя да продължи, но Настя мълчеше, вперила невиждащи очи в стената над главата на Доценко. Лицето й беше изнурено, с хлътнали страни, под очите й се бяха очерни синкави сенки. Моливът, който тя през цялото време бе въртяла в пръстите си, сега бе замрял и на Миша му се стори, че изведнъж тя сякаш се бе вкаменила, ослепяла и оглушала.
— Анастасия Павловна — предпазливо я повика той.
Настя се сепна, изпусна молива и той с леко потропване падна на дървения плот на бюрото.
— А?… Да… извинете, Мишенка. Докъде бях стигнала?
— Говорехте, че Вавилов неизвестно защо се е опитвал да намери чуждия агент.
— Да, точно така. С една дума — всичко е ясно. Той е разпознал в лицето на новия служител на банката човека, когото навремето са му дали за провеждане на операция, и се е опитал да разбере как е възможно това. Отначало просто е видял, че лицето на човека му е познато и се е опитвал да си спомни къде и кога се е срещал с него. После, може би вече след съобщението за смъртта на Нурбагандов, се е сетил, че това е бил човекът на Чупров и е заподозрял нещо нередно. Но за да не обижда никого напразно, решил първо да научи името на човека, който му е помагал през деветдесет и пета година — та нали много хора просто си приличат, знаете това, Шиша. Ами ако се е припознал? Още повече че това е било много вероятно, та нали Вавилов се е срещнал с човека на Чупров само веднъж, когато го е инструктирал във връзка със задачата, тоест не е запомнил лицето му с всички подробности. А новият служител в банката и агентът на Чупров са от кавказка националност, с други думи — може би бият на очи с типични етнически външни признаци и зад тези признаци трудно се запомнят подробностите, отличаващи един човек от друг. Черна коса, гъсти вежди, голям нос, извита горна устна — на територията на Кавказ така изглежда всеки десети, а нашето славянско око възприема всичко това като един и същи човек. С една дума Вавилов прекрасно разбира това, страхува се да не се е припознал, не иска да обижда кората за нищо и никакво и затова моли приятеля си Филипич да види в архивното дело имената на онези задържани. Филипич отива в архива и съобщава имената на Вавилов и сред тях няма Нурбагандов. Какъв извод е трябвало да си направи от това Вавилов?
— Че се е припознал — отговори Доценко.
— Миша, разсъждавате като неработещ пенсионер — укорително каза Настя. — Поставете се на мястото на един началник на служба за сигурност при голяма банка.
— Тогава бих заподозрял, че Хаджиев под друго име се опитва да се внедри в структурата на банката.
— И би ли ви харесало това?
— Никак не би ми харесало — призна Михаил. — Отначало бих си помислил, че Хаджиев е извършил престъпление, крие се от правосъдието и срещу някаква безумна сума си е купил нови документи. И на мен като началник на служба за сигурност това никак не може да ми хареса, защото банката е солидна и прилична и в нея няма място за престъпници.
— Добре — съгласи се Настя. — А какво бихте си помислили после?
— Че ако Хаджиев не е извършвал никакво престъпление и не бяга от правосъдието, защо тогава носи друго име? Може би защото продължава да работи за правоохранителните органи, за данъчната полиция или за Федералната служба за сигурност и неслучайно е изпратен в нашата банка. Това, разбира се, не заплашва сигурността на банката по принцип, ако имаме предвид само легалната страна на въпроса. А пък за нелегалната да му мисли дирекцията. Но аз съм длъжен да проверя личността на служителя и да докладвам на ръководството, а те сами да решават какво да правят с него. Между другото, Анастасия Павловна, Нурбагандов е бил приет на работа, когато Вавилов е бил болен. Приели са го без усилена проверка, просто са прегледали документите, които е представил, провели са професионално тестуване, убедили са се, че има прекрасни познания по счетоводна отчетност, владее компютърните системи — и са го назначили на съответната длъжност.
