— Не се подигравайте — сухо отговори Паригин, — това не е благородство, а елементарни правила за безопасност. Откъде да знам на кого сте прехвърлили тази поръчка? Може да е някой съвсем страничен човек, някой глупак или развейпрах, а знам ли какви възможности може да има тази кучка и откъде получава информацията си. Ако й бях казал, че в работата е бил замесен и трети човек, тя щеше да вземе парите от мен и да се втурне да търси този трети. Ами ако го беше намерила? Вие можете ли да гарантирате за него? Можете ли да гарантирате, че би се държал правилно и няма да предаде още хора? Не можете, Пьотър Михайлович. Така че и аз не можех. То аз и за вас не мога да гарантирам, а само за себе си, така че си платих, без да споменавам никакви други хора. За ваше сведение, аз съм жив и свободен до днес единствено защото винаги съм спазвал правилата на нашите специфични игри. И искрено ви съветвам да направите същото.
— И все пак аз не разбирам как тя е стигнала до нас — упорито повтори човекът в съседната кабинка. — Не разбирам и толкоз.
Това беше най-трудният момент в разговора. Паригин се бе готвил за него, но разбираше, че всички варианти, които бе измислил, не издържат и най-слаба критика. При такава система на конспирация е невъзможно да проследиш възложител и наемник. Това, в случай че шантажистът работи сам. Разбира се, ако му помагат добре информирани източници, тогава е друга работа. Но в този случай не бива и да се плаща, това са вече съвсем други игри. А Пьотър трябваше да плати, непременно да плати.
— Знам едно-друго за нея — започна предпазливо Евгений Илич, — поне успях да й поразвържа езика. Тя, ако мога да се изразя така, е откачила техничарка. Работила е в някакъв секретен научноизследователски институт, разработвала е спец-техника. Е, разбирате за какво говоря. Сега вече втора година е без работа, институтът се разпада, няма финансиране. А тя на свой риск продължава да конструира разни хитри прибори, още се надява на световна слава. Иска да отиде в чужбина и там да патентова изобретенията си. В този парк нощем е изпробвала своите прибори. И ни е засякла по време на предишната ни среща. Тогава вие ми казахте номера на телефон, чрез който мога да се свържа с вас, ако изникне нещо непредвидено. Така че тя е знаела за вас много повече, отколкото за мен — и името ви, и телефонния ви номер. Ето защо, когато сме си тръгнали, е проследила именно мен. Не знам как е успяла. Но подозирам, че е имала някакъв неизвестен много мощен прибор за нощно виждане. Просто ме е огледала много добре, когато съм излизал, но не ме е последвала през парка, защото тук е съвсем безлюдно, веднага щях да я усетя. Сигурно е излязла през другия изход, той е много по-близо до метрото от онзи, който използвам аз. И ме е причакала вече в метрото. Проследила ме е до вкъщи, видяла е кои прозорци са светнали, пресметнала е за кой номер на апартамент става въпрос. По-нататък всичко е ясно.
— Знаете много подробности — каза Пьотър Михайлович и по недоверчивия му тон Паригин разбра, че май е прекалил. Трябваше да отстъпи крачка назад.
— Това е не толкова знание, колкото логика. Дедуктивният метод на Шерлок Холмс. Защото тя не знаеше моя телефонен номер, а ми беше пуснала писмо в пощенската кутия. И всичко, което знае, го знае само от подслушания разговор, който водихме с вас. Видяла е, че двама мъже влизат нощем в неработеща тоалетна, разбрала е, че от това може да излезе нещо интересно, и е лепнала на прозореца бръмбар. Между другото тя ми каза, че отначало ни взела за хомосексуалисти и решила от любопитство да послуша как се прави това между мъже, какво си говорят. А чула нещо съвсем друго, много по-вълнуващо. И когато сме тръгнали всеки по пътя си, решила да проследи онзи от нас, за когото имала по-малко информация. Това е напълно естествено, нали вече е знаела вашия телефон.
— И все пак не разбирам как е решила кого от двама ни да проследи. Та нали само ни е чула, не ни е видяла! На челото ви не пише, че именно вие сте Зотов.
— Така е — съгласи се Паригин, — но спомнете си как стана тогава. Приключихме разговора си и аз казах: „Тръгвайте, Пьотър Михайлович. Вие пръв. А аз — малко по-късно.“ Спомняте ли си?
— Да, вярно — промърмори онзи. — Спомням си. Тогава май ми се мерна някаква сянка сред дърветата, но си помислих, че ми се е сторило.
„Е, слава богу — тихичко си пое дъх Евгений. — Започна да схваща колко сериозна е ситуацията. Най-важното е да го убедя, че шантажистката действа сама, че никой не стои зад нея. В противен случай няма да плати. От група откупване няма, с група трябва да се води контраигра. А със самотните играчи се действа другояче. Или им плащаш, или ги убиваш“.
— Значи вие й платихте?
— Платих й.
— И повече не ви е закачала?
— Не е. Колкото и да е странно, оказа се, че държи на думата си.
— И смятате, че и аз трябва да платя?
— Вие ще си решите.
— Защо сте сигурен, че никой не стои зад нея?
— Така ми се струва. Съдя по информационните й възможности. Как ви нарече, когато ви се обади по телефона?
— Както ме наричате и вие.
