— Не, Ирина Кондратиевна, не съм заминавал. Влюбих се и се изгубих. Нали знаете как става това с мъжете? Крепих се, крепих се ерген, но срещнах ей тази красавица — той докосна Анна по рамото — и край. Не мога да се разделя с нея. Така че, Ирина Кондратиевна, можете да ми честитите годеница.
При тези думи очите на Анна грейнаха и Паригин се наруга мислено. Не беше хубаво това, което направи, не биваше да я взема със себе си, камо ли да казва всичко това на съседката, но главната му задача сега беше Аня. Тя трябваше да му вярва, трябваше да го слуша и заради това той съзнателно бе поел този риск. Впрочем може би всичко щеше да се размине, Пьотър Михайлович може би щеше да плати и тогава Паригин щеше благополучно да се ожени за Анна.
— Ето тук живея — каза той, когато влязоха в апартамента.
Анна огледа със зорки очи малкото антре, надникна в хола и Евгений разбра, че тя търси следи от пребиваването на жена тук. Какво пък, да търси, такива следи няма, по всичко личи, че тук живее сам мъж — спретнат, самостоятелен и добър домакин.
— Ти се поогледай наоколо, нали скоро ще живееш тук, а аз бързо ще събера някои неща.
Анна веднага събу ботушите си и отиде в кухнята, после в банята, а през това време Паригин извади и грижливо опакова в сак необходимата техника. Отгоре сложи два пуловера и чисто бельо — нека Аня си мисли, че е дошъл да си вземе дрехи.
— Анюта, готов съм! — извика той. — Какво правиш там?
— Разглеждам пералнята ти — долетя гласът й от банята.
— Е, и как я намираш?
— Хубава е. Можем да не купуваме нова.
Олекна му. Тя му вярва и отново гради планове за бъдещето. Май срещата със съседката се оказа полезна, благодаря ви, Ирина Кондратиевна, прибирахте се от магазина точно когато трябва.
— Радвам се, че ти харесва. А какво ще кажеш за хладилника? Задоволява ли те?
Тя излезе от банята и започна да се обува.
— За двама души е достатъчен. А ако имаме деца, ще ни трябва по-голям.
— Момиченце — бързо каза Паригин. — Непременно ще бъде момиченце — мъничко, пухкавичко и с гривнички на ръчичките. Бива ли? А за момчетата после ще решим. Но първо — момиченце.
Анна вдигна циповете на ботушите си и стана. Гледаше го от висотата на ръста си и лицето й беше строго и същевременно щастливо.
— Женя…
— Да?
— Женя, и досега не мога да повярвам, че това е истина. Като в приказка. Нима всичко това става в действителност, а не насън?
— Истина е. Ние ще се оженим, ще живеем дълго и щастливо и ще умрем в един и същи ден. Хайде, Анюта, да вървим, имаме още много работа.
Те се върнаха в апартамента на улица „Мосфилмовская“ без приключения. Паригин погледна часовника и заведе Анна до телефона.
— Време е, Анечка.
— Хайде първо да обядваме — предложи тя.
Евгений разбра, че тя се страхува и се опитва да отложи трудния момент.
— Не, първо трябва да се обадим, а после с чиста съвест ще седнем на масата. Хайде, Анюта, стегни се, нали вече му се обади веднъж и знаеш, че това не е никак страшно. Още повече че снощи аз здравата го сплаших, така че днес ще бъде много по-сговорчив. Ако предложи среща, не отказвай, съгласи се с всякакви условия, само и само да получиш парите. Разбра ли?
Той буквално насила натика слушалката в ръката й и набра номера. Пьотър вдигна веднага, изглежда, нито за миг не се разделяше с клетъчния си телефон. Първите думи на Анна прозвучаха неуверено, гласът й предателски трепереше, но всъщност това беше добре за осъществяването на замисъла.
— Обстоятелствата около мен се промениха и не мога да чакам повече. Парите ми трябват спешно.
— Но ние се разбрахме за два дни — недоволно отвърна Пьотър Михайлович. — Нали разбирате, че сумата е твърде голяма и е просто невъзможно да се събере толкова бързо.
— Това не ме интересува — прекъсна го Анна. — Щом сте сметнали, че можете да наемете Зотов, ще намерите и парите.
Паригин мислено й изръкопляска. Интуитивно Анна бе избрала верния тон. Агресивна, нервна и поради липса на време — нелогична, Пьотър трябваше да види в нея лесна плячка. Нима няма да клъвне?
— Ами добре. Ще се опитам да намеря парите за днес. Можете ли да почакате поне до довечера?
— До довечера мога. Къде и как ще ги получа?
— Районът Северно Бутово ясен ли ви е?
— Обяснете ми, ще намеря мястото.
Притиснал ухо до слушалката, Паригин внимателно слушаше. Пьотър искаше шантажистката да отиде за парите в един район с нови строежи. Грамотно решение. Хората там са все нови, още не се познават по физиономия, едно непознато лице няма да бие на очи.
— … До този блок се строи административно здание, многоетажно, веднага ще го видите. Още няма стени, само бетонни плочи и стълбища. Качете се на осмия етаж, там ще видите още едно широко стълбище, това ще бъде зала за конференции във вид на амфитеатър. Ще се срещнем на горната площадка.
— А не може ли на по-долен етаж? — попита Анна. — Защо трябва да се катерим до осмия етаж без асансьор?
— Трябва да бъда сигурен, че не ме лъжете и ще дойдете сама. От това място всичко се вижда добре. Ако не сте сама, няма да получите никакви пари.
— Добре. В колко часа?
— В единайсет и половина.
— Много е късно.
