— Отговарям на първия въпрос. Господаря не знае нищо за Паригин. Той знае само, че снощи са загинали Лазарева и някой си Стоянов, че аз съм ходила в участъка да видя кой е бил задържан в близост до местопроизшествието и съм се върнала с празни ръце. Това е всичко. Той не знае нищо друго, стигна ми умът да не му казвам това, което казах на тебе и на Мишаня. И ако вие двамата си мълчите, всичко ще се размине.
— Да допуснем. И защо правиш цялата тази комбинация? По-рано никога не си постъпвала така, самата ти постоянно ни повтаряше: простотата и правдивостта са за предпочитане пред всичко друго. А сега натрупа необяснима грамада от лъжи. Та ти лъжеш не само Господаря, но и мен. Разбира се, аз те обичам нежно, но честно ще ти кажа: това ме обижда. Да не би вече да ми нямаш доверие?
Тя събра в гърдите си повече въздух, задържа го, после бавно издиша.
— Ще ти кажа истината. Но при едно условие: няма да ми четеш конско. Аз самата вече си го прочетох. И ако след това сметнеш, че е невъзможно да ми помагаш, обещай ми, че поне няма да ми пречиш.
— Абе никакво конско няма да ти чета! — ядоса се Коротков. — Притрябвало ми е. После аз ще си изпатя повече.
— Да се качим в колата, измръзнах.
Те седнаха в колата и Настя бавно, сякаш насила, разказа всичко на Коротков. Когато свърши, Юра известно време помълча, после внимателно я погали по рамото.
— Горкичката ми, горкичката — тихо каза той. — И през цялото това време си се измъчвала сама? Ако не ми беше толкова скъпа, просто щях да те убия.
— Защо?
— Задето не си ми казала веднага. И защото имаш този идиотски навик да страдаш в самота.
— Обеща да не ми четеш конско — напомни му Настя.
— Не ти чета конско, а ти изразявам съчувствието си. Разбира се, че ще ти помогна, изобщо не се съмнявай. Но поначало ти…
— Юра!
— Край, край, млъквам. Накъде тръгваме?
— Към фирмата, където е работила Лазарева. Ще търсиш нейни приятели и познати. Все някой трябва да знае къде е живяла напоследък. Шестото чувство ми говори, че тя е живяла там заедно с Паригин. И че той още се намира на това място.
Във фирмата, където бе работила Анна Лазарева, не знаеха за гибелта й, така че появяването на служители от милицията бе посрещнато с известно напрежение. Личеше, че тук ако не бяха я обичали, поне бяха изпитвали към нея добри чувства и на въпросите на Настя и Коротков отговаряха първо с въпроси:
— Защо, какво се е случило?
— За какво ви е Анюта? Та тя на мравката път прави.
— Защо, какво има? Анечка е много добър служител, ние нямаме претенции към нея.
Наложи се да им кажат какво се бе случило през нощта. Но това не се оказа твърде полезно — хората клатеха глави, горестно въздишаха, ужасяваха се, къде обаче се е намирала Аня през всичките тези дни — това никой не знаеше.
— Може би знаете у кого може да е наела жилище? — попита Настя.
— Жилище ли? Трябва да попитате Лада, тя знае всичко за наемането на жилища.
— Каква е тази Лада?
— Наша продавачка, работи на наш щанд при метростанция „Тимирязевская“, на улицата, точно при изхода от подлеза. Ще я намерите, тя е там сама, няма други щандове. Сестра й се занимава с недвижими имоти, затова когато на някого трябва жилище, винаги го пращаме при Лада. Да, да, попитайте нея, ако на Анюта е дотрябвало жилище, със сигурност се е обърнала за помощ към Лада.
Колата на Коротков, пъшкайки и пръхтейки, ги закара до „Тимирязевская“, където наистина точно пред входа продаваше вестници и списания усмихната блондинка с тъмни очи. Новината за гибелта на Лазарева я шокира, тя дори едва не се разплака, но след като се овладя, им даде адреса и телефона на сестра си и каза, че преди около две седмици Аня я е търсила във връзка с наемане на жилище.
— Не ви ли каза за какво й трябва жилище? — полюбопитства Коротков. — Нали тя има къде да живее?
— Тя има къде да живее, но къде може да води мъже? При мама и тате? — възрази Лада. — Анютка, завърти ли любов с ново гадже, веднага наема жилище, за да има къде да се срещат. От мъж много има да чакаш инициатива. Всичките са хаймани, само чакат жените да им решават проблемите.
— Значи това се е случвало и друг път? — уточни Настя. — Аня и по-рано е прибягвала до услугите на сестра ви, за да наеме жилище?
— Разбира се. Три-четири пъти, вече не си спомням точно.
От „Тимирязевская“ те поеха към агенцията, където работеше сестрата на Лада. Коротков през цялото време хленчеше и се оплакваше, че бил гладен, но Настя този път не го подкрепяше. Не усещаше нито глад — макар че за последен път беше яла преди цяло денонощие, нито студ — което също беше необичайно за нея през зимния сезон, нито умора. Не усещаше почти нищо, освен хладна решимост да приключи с това дело веднъж завинаги и да напусне тази служба.
Когато минаваха покрай поредния павилион с надпис „Топли сандвичи“, Коротков все пак спря.
— Ти както искаш, но аз не мога повече — заяви той. — Отивам да си купя нещо за ядене. На теб какво да ти донеса?
— Нищо не искам.
— Стига, Ася, не може така, трябва да ядеш.
— Не съм гладна, Юрик, честна дума.
— Добре! — сърдито каза той и слезе от колата.
