Всички телефони даваха свободно, но като погледна часовника, Кликов се сети, че сега е най-неподходящото време за телефонни обаждания. Девет и половина сутринта. На „Петровка“ работят от десет — това го помнеше. Значи Доценко е излязъл от къщи, но още не е стигнал до службата. Ще трябва да почака.
Коротков се втурна в кабинета на Настя като ураган, помитащ всичко по пътя си. За пръв път през последните няколко дни лицето му сияеше.
— Аска, коя новина да ти кажа първо — добрата или страхотната? — с вибриращ от възторг глас попита той.
— Добрата — мрачно избъбри тя, без да вдига очи от подредените по цялото бюро листове.
— Хайде погледни ме де — примоли се Юра, — повдигни очи, кралице на равнодушните! Имам наистина добра новина.
Настя направи съответното усилие, изписа на лицето си усмивка и се постара да погледне Коротков колкото може по-приветливо:
— Гледам те. И чакам добрата новина.
— Господаря е болен. Представяш ли си, Аска, той се е разболял! А ние с тебе се чудехме вчера защо не ни тормози и не ни обяснява за пореден път колко сме тъпи, как сме изтървали първо Лазарева, а после и приятелчето й Паригин.
— Не нас, а мен — поправи го Настя. — Теб той не те тормози във връзка с това дело, официално ти не се занимаваш с него.
— Добре де, не мен и теб, а теб и Мишаня, но нали все пак нямаше тормоз! Не се хващай за всяка дума. Та значи, оказва се, че още вчера имал температура над трийсет и девет градуса, едва изтърпял до края на работното време, а днес съвсем рухнал. Нали знаеш какъв грип върлува тази година?
— Не знам, не съм боледувала.
— Но аз боледувах и мога да ти кажа със сигурност — продължителен е. Повръщане, диария, вътре всичко ти се сгърчва от болка и температурата е страшно висока.
— Юрочка — Настя меко се усмихна, този път съвсем искрено, без да се насилва, — същинско хлапе си. Ура, даскалката била болна, няма да учим! Та ти си над четирийсет, а се радваш като ученик, че грип е тръшнал началника ти.
— Не си права, Аска, и аз дори не ти се сърдя, защото нищо не разбираш. Не че грип е тръшнал началника ми, а Господаря е временно извън играта и ни е оставил на разположение на чичко Паша Жерехов. Усещаш ли разликата?
— Усещам я. А това важно ли е?
— И още как е важно! Та ти не си чула още страхотната новина. Щом я чуеш, веднага ще разбереш. С една дума: в банка „Руска тройка“ е идвал някакъв чичко, който твърдял, че знае кой е убил Нурбагандов, и дори е назовал и убийците, и причините за убийството. И то е идвал при началника на кредитния отдел на банката, а онзи, когото с намеци е посочил като организатор на убийството, бил взел от „Руска тройка“ солиден кредит и в момента изпитвал големи затруднения във връзка с връщането му. Името на посетителя ни е известно.
— Откъде е информацията?
— От банката, от онова момче, което сега е на мястото на Вавилов. Нещо е изпитал доверие към нашия Мишаня и му се е обадил с молба да провери този посетител.
— Може ли да му се вярва?
— Мисля, че да. — Коротков сви рамене и веднага ловко яхна стола с лице към облегалката. — Но трябва и да проверим. Така че сама разбираш: липсата на надзор от страна на омразния Господар доста ни развързва ръцете, защото чичо Паша Жерехов е наш човек, има ни доверие и ще сътвори документче за външно наблюдение, без да ни иска обяснения.
Настя мълча известно време, като машинално рисуваше върху чист лист хартия концентрични окръжности.
— Излиза, че моята версия е неправилна. За пореден път съм сбъркала. Юра, броиш ли колко глупости направих през последния месец?
— Една — бързо отговори той, — когато си решила да не споделяш с мен неприятностите си. Това наистина е сериозна грешка, а всичко останало е нормален работен процес.
— Добре, не ме утешавай — Настя опита да се усмихне, — тази година станах рекордьорка по грешки. Аз мислех, че Вавилов е разпознал в Нурбагандов бившия агент Хаджиев и тази е била причината за убийството първо на самия Хаджиев, а после и на Вавилов, който така и не се е разделил докрай със съмненията си. Но ако Нурбагандов е бил убит като „акт на добра воля“, като благотворителна помощ, за да се постигне отсрочка по кредит или по-добри условия за него, тогава не разбирам защо е загинал Вавилов. Неговото убийство по никакъв начин не може да пасне на историята с Нурбагандов. Трябва да търсим друго обяснение за смъртта му. Или вчерашният посетител на банката лъже и тогава трябва да измислим обяснение за тази лъжа.
— Ами обади се на Мишаня, той се прибра вкъщи след денонощното дежурство, там е — посъветва я Коротков. — Момчето от банката е обещало да му занесе лентата, на която бил записан разговорът. Може вече и да е отишло.
